Единадесетата чума

— Вики, Вики! — Брин се подсмихна. — Винаги в търсене на горещата новина!

— Какво правите, доктор Брин? Със съпруга ми не сме ви повикали тук, за да си играете на компютърни игри!

Джак едва не подскочи, когато чу зад себе си гласа на Елинор Сейнт Джон. Той се обърна и я погледна смутено.

Изписалият се на лицето й гняв вече се заместваше с мъка.

— Извинете, доктор Брин — каза тя. — Забележката ми беше излишна…

— Не, не, госпожо. — Той се изправи и извинително махна с ръка. — Съзнавам, че не съм ви помогнал много — засега, но ако седнете, бих искал да ви покажа какво правя. Имам доброто предчувствие, че можем да го използваме, за да помогнем на Джоуи.

— Доктор Катрини каза, че можем да разчитаме на вас. Увериха ни, че сте най-добрият.

— Не, не съм по-добър от всеки друг сериозен учен. Ползвам се с това име само защото ме подкрепят много всеотдайни хора. Аз съм също толкова добър, колкото мъжете и жените, които сътрудничат на ПроМЕД.

Брин й придърпа стол, после й обясни, че чрез ПроМЕД само за минути получава достъп до хиляди лекари в целия свят.

— С пълна дискретност — продължи той — мога да им разкажа всичко за случая на Джоуи. Стотици специалисти ще ни помогнат с нови идеи, дори с диагноза, госпожо Сейнт Джон.

— Наричайте ме Елинор. В това ужасно положение официалността ми се струва абсолютно ненужна.

— Съгласен съм, но само ако вие ме наричате Джак — усмихна се вирусологът.

— Договорихме се. — Тя също едва не се усмихна. — Е, Джак, как можете да направите всичко това с тази малка машинка? — Елинор Сейнт Джон все още не бе убедена.

— На първо място, Елинор — започна Брин, — както вече ви казах, през целия полет проучвах данните за състоянието на Джоуи, които доктор Катрини ми прати в Ню Йорк. Сега ги прехвърлих в един файл. Прегледах всичко — лабораторните, рентгеновите, скенерните и магнитнорезонансните резултати. Тази вечер и утре сутрин ще добавя най-новата информация от лабораторията на „Сейнт Рош“. Вижте.