Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
— Ще търсим друг самотен чорап — каза Роули.
— Точно така. И докато пътувате, разкажи на Очоа за нашия латино.
— Човека койот ли? — попита Очоа.
— Този път няма да те тормозя, защото днес оживя. Да, Човека койот. С Руук ще започнем да съставяме списък с вероятни врагове.
— Ти и Руук — обади се Очоа. — Както преди ли?
— Върнах се-е-е — отвърна Руук с добре познатата им мелодийка.
Докато се готвеха да тръгват, дойде доставка от кафене „Кълъмбъс“. Руук покани всички да си вземат по един сандвич и плати като жест за „добре дошъл“. Роули грабна един сандвич и тръгна да излиза, но Руук го повика, стиснал голяма чаша.
— Това го поръчах специално за теб, Рейлз.
Роули я пое.
— О, ами, мерси.
— Знам, че го обичаш сладък, така че в торбата има допълнителни кутийки с мед специално за теб подсладен чай.
Омразният прякор, даден му от предишен партньор заради любовта му към чая с мед, и без друго дразнеше Роули, но това да го чуе от Руук, който го беше издал в статията си, напълно го вбеси. Той стисна устни толкова силно, че кожата около тях побеля. После се отпусна и остави чашата на бюрото.
— Май не съм жаден — каза той, преди да обърне гръб на смутения Руук и да излезе от стаята.
Детектив Хийт влезе в немаркираната си кола, а Руук седна до нея и закопча предпазния си колан. Попита къде отиват, а той само й смигна, постави пръст на устните си и й каза да кара на юг по магистрала „Уест Сайд“. Тя никак не бе очарована от ситуацията, но той бе прекарал много време с Касиди Таун и от наученото може би щеше да има някаква полза. И тъй като все още нямаше никакви улики, нуждата от Джеймисън Руук си носеше цена — просто трябваше да прекара известно време с него.
— Какво ще кажеш? — попита той, докато караха покрай река Хъдзън.
— За кое?
— За трампата, за размяната! Пак работим заедно, само че този път не журналистът е „сянка“ на ченгето, а ченгето е сянка на журналиста.
Тя замълча, а после погледна към него.
— Да си забелязал, че аз карам?
— Още по-добре!
Той свали прозореца и вдиша чистия есенен въздух. Ники наблюдаваше как вятърът роши косата му, докато гледа към Хъдзън и си спомни какво е да прокара пръсти през нея. Прииска и се да го сграбчи за косата и да го привлече към себе си още първата вечер, когато правиха секс, и почти усещаше вкуса на лимон от маргаритите, които си направиха в хола й онази вечер. Той се обърна, видя, че го гледа и тя усети, че се изчервява. Извърна се, така че да не забележи, но знаеше, че е късно. Проклетият Джеймисън Руук.
— Какво му става на Роули?
— Какво имаш предвид?
Господи, добре, че смени темата и я насочи далеч от тях двамата.
— Да не би някак да съм го ядосал? И двамата ти подчинени се държат враждебно, но Роули буквално ме изгледа на кръв преди малко.
Тя си знаеше какво им е — и на нея, и на Роули и Очоа. Откакто статията на Руук за изживяванията му, докато придружаваше Ники и отряда й това лято, излезе в октомврийския брой на „Фърст Прес“, тя постоянно се бореше с отрицателния ефект от вниманието, което й отделяше материалът. Много от колегите й се чувстваха пренебрегнати, ревнуваха или бяха обидени. Последствията от това бяха неприятни и тя се сблъскваше с тях всеки ден. Дори Роули и Очоа, най-верните й съюзници в отряда, бяха наранени от факта, че играят ролята на бележка под линия в статия, която, за нещастие на Хийт, се оказа любовно писмо до нея. Ники обаче не желаеше да обяснява защо са засегнати от статията му, също както не искаше да се замисля за собствените си възражения, които бяха по-лични.
— Питай Роули — бе краткият й отговор.
Той не задълба, написа един СМС, а после каза:
— Наближихме. Слез от магистралата при 14-а, после тръгни на юг по Десето авеню.
— Благодаря, че ми каза.
Бяха точно на изхода. Тя изви рамо и врътна рязко волана, за да влязат в помощното платно, точно преди да го пропуснат.
— Добра си — каза той.
Докато караха към Десето авеню, тя попита:
— Сигурен ли си, че източникът, при който ме водиш, ще се съгласи да говори с мен?
— Положително — вдигна айфона си той. — Току-що потвърди. Всичко е наред.
— А ще трябва ли да почукам по специален начин? Или ще ми иска парола? Тайно ръкостискане?