Пиратски ширини

След завръщането си в Порт Роял Уиспър се криеше в тази задна стая — силен, жизнен мъж, но лишен от кураж; стоманата го бе напуснала. Беше уплашен — винаги държеше оръжие в ръка и второ някъде наблизо. Сега, докато той се люлееше в стола си, Хънтър забеляза блясъка на къса сабя на пода до него.

— Какво те води насам, капитане? Матансерос ли?

Явно на лицето на Хънтър се бе изписала изненада, защото Уиспър избухна в смях. Смехът му беше ужасяващ — пронизително хриптене и свистене като от заврял чайник. Уиспър отметна глава назад и разкри съвсем бледия белег.

— Стреснах ли те, капитане? Да не би да си изненадан, че знам?

— Другите знаят ли? — попита Хънтър.

— Някои — изсъска Уиспър. — Или подозират. Но не разбират. Чух историята за плаването на Мортън.

— Аха.

— Заминаваш ли, капитане?

— Разкажи ми за Матансерос, Уиспър.

— Карта ли искаш?

— Да.

— Петнайсет шилинга.

— Дадено — отвърна Хънтър. Знаеше, че ще плати двайсет, за да си осигури приятелското му отношение и мълчанието му пред евентуални следващи посетители. А от своя страна, Уиспър щеше да разбере задължението, съдържащо се в допълнителните пет шилинга. И щеше да знае, че Хънтър ще го убие, ако се разприказва пред някой друг за Матансерос.

Уиспър извади парче насмолен плат и въглен. Постави плата на коляното си и бързо започна да чертае.

— Името „Матансерос“ означава „клане“ на езика на доновете — прошепна той. — Островът е с формата на буквата U, ето така. Входът на залива гледа на изток, към океана. Тази точка — той посочи лявата страна на буквата — е Пунта Матансерос. Точно там Казала е построил крепостта си. Теренът е нисък. Крепостта е на не повече от петдесет крачки над нивото на водата.

Хънтър кимна и изчака Уиспър да сръбне шумно глътка от отровата за дяволи.

— Крепостта има осем страни. Стените са от камък, трийсет стъпки високи. Вътре има испански гарнизон от запасняци.

— Колко са?

— Някои казват, че са двеста. Други — триста. Чувал съм дори за четиристотин, но не ми се вярва.

Хънтър кимна. Значи трябваше да приеме, че войниците са около триста.

— А оръдията?

— Разположени са само по две страни на крепостта — дрезгаво отвърна Уиспър. — Една батарея е насочена към океана, право на изток. Другата гледа към устието на залива, на юг.

— Какви са оръдията?

Отново се чу смразяващият смях.

— Точно това е най-интересното, капитан Хънтър. Оръдията са кулверини, двайсет и четири фунтови, от лят бронз.

— Колко са?