Укротяването на кралицата

— А Кромуел го снабди с нужните показания на свидетели, за да го докаже — казва тя. — Кромуел можеше да докаже, че Богородица е пияница; този човек имаше заклети свидетели за всичко. Но имаше заповеди от краля. Кралят не би допуснал никой да помисли, че той би могъл да направи на някоя жена уродливо дете — тя поглежда ужасеното ми лице и упорито продължава: — Така че помисли над това: ако пометнеш, или му родиш увредено бебе, той ще каже същото за теб и ще те изпрати на смърт.

— Не може да каже такова нещо — заявявам. — Не съм втора кралица Ан. Нямам намерение да си легна с брат си и дузина други. Чухме за нея дори чак в Ричмъндшър. Знаехме какво е направила. Никой не би могъл да каже такова нещо за мен.

— Той по-скоро би предпочел да повярва, че десетократно си му сложила рога, отколкото да допусне, че нещо не му е наред. Това, което си чула в Ричмъндшър — че кралят е станал рогоносец — беше обявено от самия крал. Узнала си го, защото той се постара всички да го узнаят. Постара се страната да узнае, че вината е нейна. Ти не разбираш, Катрин. Той трябва да бъде съвършен във всяко отношение. Не може да понесе някой да си помисли дори за миг, че вината е в него. Той не може да бъде виждан по друг начин, освен като съвършен. Съпругата му също трябва да е съвършена.

Гледам толкова вцепенено, колкото се чувствам.

— Това са врели-некипели.

— Вярно е — възкликва Нан. — Когато кралица Катерина пометна, той обвини Бог и заяви, че бракът е недействителен. Когато кралица Ан роди чудовището, той приписа това на магьосничество. Ако Джейн беше изгубила бебето си, той щеше да стовари вината върху нея, тя знаеше това, всички го знаехме. А ако ти пометнеш, вината ще е твоя, не негова. И ще бъдеш наказана.

— Но какво мога да направя? — питам ожесточено. — Не зная какво мога да направя? Как мога да го предотвратя?

В отговор тя изважда от джоба на роклята си една кесийка и ми я показва.

— Какво е това?

— Прясно набрано седефче — казва тя. — Пий чай от него всеки път, след като Хенри си е лягал с теб. Всеки път. Пречи на детето да се задържи, още преди да се е оформило.

Не поемам кесийката, която ми подава. Протягам пръст към нея и я побутвам.

— Това е грях — казвам неуверено. — Трябва да е грях. Това е от онези боклуци, които стариците продават зад пазара за наемане на работници. Вероятно дори не действа.

— Грях е да поемеш съзнателно към собствената си гибел — поправя ме тя. — А ще направиш точно това, ако не предотвратиш зачеване. Ако родиш чудовище, както кралица Ан, той ще те обяви за вещица и ще те убие заради това. Гордостта му няма да му позволи още едно мъртво бебе. Всички ще разберат, че вината е в него, ако още една съпруга, шестата му здрава съпруга, роди чудовище или изгуби бебе. Помисли си! Това ще е деветата му загуба.

— Осем мъртви бебета?

Представям си семейство от призраци, детска стая, пълна с трупове.

Тя кимва безмълвно и ми подава кесийката със седефче. Мълчаливо я поемам.

— Казват, че мирише ужасно. Ще поръчваме на прислужницата да ти носи кана с гореща вода сутрин и ще я запарваме лично, сами.