Роден в грях
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Тиара Букс“
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Роден в грях». Краткое содержание книги:
Роден в грях и отхвърлен от дете, Син МакАлистър се е научил да презира шотландските си корени. Но сега, по заповед на краля той не само трябва да се върне в омразната Шотландия, но и да се ожени за шотландска девойка – гордата и независима Каледония МакНийли. Безразличието на Син винаги е било ключ към оцеляването му, но тази красавица събужда в него копнеж, който никога не е познавал.
Отвлечена и държана като заложница в двора на крал Хенри, Кали знае, че единственият начин да се върне у дома и да осигури мир за клана си, е като се омъжи за мистериозния рицар, чието докосване я изгаря с топлината си. Съзряла добротата в наранената му душа, тя е убедена, че той не е дяволът, за който всички го мислят. Решена да стигне до сърцето му и да му помогне да забрави болезненото си минало, Кали се опълчва дори срещу собственото си семейство.
Но ще може ли безчувствената душа на Син да отвърне на нейните чувства?
Способен ли е да се научи да обича? Кали се страхува да разбере, но със сърцето си усеща, че в него все още тлее искрата на пламенния шотландски дух. Ще успее ли да го разпали отново с пламъка на страстната любов...
— Защо?
— Защото е пред нас.
— Е, това със сигурност отговаря на въпроса. Би било трудно да я преследваме, ако беше зад нас.
Син се усмихна.
— Саймън, бъди търпелив и ще разбереш защо я следим.
Коларят достигна търговския квартал, който гъмжеше от хора и живот. Когато спря пред малка група от магазини, Син забеляза покрита със слама глава да наднича от единия край на каруцата.
Веднага щом коларят изчезна от поглед, жената скочи от колата с момчето зад себе си. Повечето хора не обърнаха внимание на странното им поведение, а забелязалите ги игнорираха.
Жената спря за миг, за да се отърси от покриващата я слама, но пропусна едно стръкче, което висеше по средата на една от медните й къдрици и се поклащаше при всяко нейно движение.
Саймън се засмя, когато тя хвана ръката на момчето и го поведе през тълпата.
— Защо се крие? — попита той.
— Иска да избяга от кралската стража.
Веселието напусна очите на Саймън.
— Не трябва ли да уведомим охраната?
— Не, мисля, че ще успеем да я върнем.
— Тогава какво чакаме?
— Нямам представа. Харесва ми да наблюдавам действията й.
Седейки върху гърба на коня, за Син беше лесно да я последва през претъпканите улици, докато тя си проправяше път през града. Държеше главата си наведена и през целия път не изпусна ръката на брат си. На всеки няколко стъпки момчето спираше и се разсейваше, бавеше я и през цялото време бърбореше за всичко и всички, които подминаваха.
Нямаше съмнение, че ако не беше с детето, вече щеше да е свободна.
— Стой!
Син рязко вдигна глава, за да види в тълпата Роджър от Уорингтън. Рицарят се взираше право в шотландката. Тя срещна погледа на Роджър над заобикалящите ги хора, след това сграбчи ръката на брат си и се затича през тълпата в обратната посока.
— Казах ти да спреш! — извика силно Роджър.
— О, колко ефективно, няма що — отбеляза саркастично Син. — Стой или ще ти наредя отново да спреш.
Заповедите на Роджър дори не я забавиха, затова рицарят се затича след нея, но тълпата му попречи. Син видя разочарованието, което се изписа на лицето му в момента преди да изкрещи:
— Двадесет сребърника, за този, който спре жената и детето!
Син прокле глупостта на Роджър, когато всеки човек на улицата изостави заниманието си и се втурна след бегълците.
— Това беше глупаво — Саймън произнесе мислите на Син с много по-учтив избор на думи, в сравнение с тези, които се въртяха в ума му.
Син дръпна юздите на Шейтан, защото той се изнерви от цялата тази суматоха. Бойният му кон бе обучен да убива и последното нещо, което искаше, бе да бъде пролята невинна кръв само защото Роджър бе идиот.
— Никога няма да я хванем — каза Саймън.
— Да, но ще се опитаме.
Обръщайки коня си, Син се отдалечи от тълпата и влезе в една странична уличка. Познаваше добре улиците на Лондон. Да не говорим, че можеше да следва пътя на шотландката по писъците и виковете на тълпата. Пришпори коня си напред. Трябваше да я хване преди разяреното множество да я разкъса на парчета.
Кали трепереше, докато тичаше лудо по улиците. Дишането й, й причиняваше болка.
— Не мога повече — изплака Джейми.
— Трябва, миличък, ако спрем сега със сигурност ще ни хванат.
Не посмя да му каже, че най-вероятно тълпата щеше да ги разкъса на парчета, докато хората се опитват да спечелят наградата. Предложението на рицаря бе цяло състояние.
Джейми се препъна и Кали се обърна, за да му помогне, но вече беше твърде късно. Обезумялата тълпа ги заобиколи мигновено.
— Милорд, хванах ги! — извика един мръсен мъж и я сграбчи за ръката.
— Не, не си, грозен плъх, аз ги хванах!
Долетяха викове от всички посоки и сякаш хиляди ръце я задърпаха, разкъсвайки дрехите й и скубейки косата й. Кали извика от болка, но изглежда никой не го беше грижа.
— Джейми! — тълпата й пречеше и тя не можеше нито да види, нито да чуе братчето си.
И тогава от нищото се появи огромен, черен жребец. Конят се изправи на задните си крака и подкованите му копита принудиха тълпата да се разпръсне.
Сърцето на Кали се разтуптя, тя повдигна глава и видя лорд Син. Той овладя коня си с лекотата на опитен воин и когато протегна ръка към нея, тя не се поколеба да я приеме.
Той я дръпна да седне пред него и Кали бързо се огледа, за да види как Джейми бе спасен от рицар с тъмнокестенява коса, яхнал светлосив кон.
Въздъхвайки от облекчение, тя се прекръсти и бързо прошепна благодарност към бог и всичките му светии.
Но облекчението й не трая дълго, когато всъщност осъзна, че мъжът я държи. Почувства как силата му я обгръща и това предизвика в нея странна топлина. Въпреки че беше англичанин, имаше нещо в лорд Син, което тя намираше за много привлекателно. Нещо в него накара тялото й да запулсира в страстно желание и това я смая.