Убийството на художника

- Добра работа. - Гамаш стисна ръката на младия мъж. - Нещо да ви се стори странно, когато пристигнахте?

Лемио бе видимо объркан от въпроса. Беше се надявал в най-добрия случай да му позволят да се навърта наоколо и да наблюдава, вместо да го прогонят. Не бе предполагал, че ще се изправи пред Гамаш, а какво остава да отговаря на въпросите му.

- Bien sur, видях онзи мъж ей там. Заради дрехите и пребледнялото му лице предположих, че е Anglais6. Забелязал съм, че те имат слаб стомах и не държат много на неприятни гледки. -Лемио с удоволствие сподели прозрението си с главния инспектор, макар че току-що го бе съчинил. Нямаше никаква представа дали англичаните имат по-слаби стомаси от квебекчаните, но му звучеше добре. От личен опит знаеше, че англичаните нямат усет за облеклото, така че този мъж с най-обикновена фланелена риза със сигурност не беше франкофон. - Казва се Бенджамин Хадли.

Гамаш отправи поглед към мъж на средна възраст в другия край на ограждението, който бе приклекнал до кленово дърво. Висок, слаб, със силно пребледняло лице. Бовоар проследи погледа на главния инспектор.

- Той открил тялото - поясни.

- Хадли? Да не е онзи Хадли, с мелниците?

Бовоар се усмихна. Нямаше представа откъде го е научил Гамаш, но беше вярно.

- Точно той. Познавате ли го?

- Не. Още не. - Бовоар се изненада, а Гамаш обясни: - На мелницата виси една избеляла табела.

- „Мелниците на Хадли“.

- Добра дедукция, Бовоар.

- Само предположение, сър.

Никол прехапа ядно устни. Беше придружавала неотлъчно Гамаш през цялото време, но ето че той го бе забелязал, а тя - не. Какво ли още бе успял да види? Какво ли още не бе успяла да види тя? По дяволите. Ивет изгледа подозрително Лемио. Той определено се натягаше пред главния инспектор.

- Merci, агент Лемио - поблагодари му тя, протегнала ръка, докато главният инспектор наблюдаваше злочестия англичанин. Младият мъж я пое, както се бе надявала. - Au revoir.

За миг Лемио застина нерешително. Хвърли един поглед на широкия гръб на Гамаш, после сви рамене и се отдалечи.

Арман Гамаш прехвърли вниманието си от живите към мъртвите. Направи няколко крачки и приклекна до тялото, заради което бе пътувал дотук.

Кичур коса бе влязъл в отворените очи на Джейн Нийл. Прииска му се да го отмести. Беше чудато, знаеше го. Но той си беше чудак. Фантазьор. Извървял бе дълъг път и си позволяваше подобни странности. От друга страна, Бовоар бе самото въплъщение на рационалността и именно това ги правеше такъв изключителен екип.

Гамаш се взираше мълчаливо в Джейн Нийл. Никол се изкашля, подозираше, че шефът й за момент е забравил къде се намира. Но той не реагира. Дори не помръдна. Двамата с Джейн бяха застинали във времето: единият втренчен нагоре, другият - надолу. После очите му обходиха тялото на възрастната жена, спряха се на износената й жилетка и пуловера с висока светлосиня яка. Не се виждаха никакви бижута. Дали не беше ограбена? Трябваше да пита Бовоар. Полата й от груб плат изглеждаше естествено разположена, поне за човек в нейното положение. Клинът й беше безупречен, ако не се броеше едно петно на него. Може и да беше ограбена, но не беше претърпяла насилие. Като се изключи убийството й, разбира се.