Шифърът на Леонардо
- Автор: Браун Дэн
- Серия: Робърт Лангдън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Леонардо». Краткое содержание книги:
Лангдън препрочете съобщението. Сърцето му туптеше бясно. Софи се обърна и погледна към наоса. Въпреки тревогата, обзела го при вида на надрасканите с въглен думи, Робърт си каза, че това е добра вест. „Лий още е жив.“ И не само това.
— И те не знаят паролата — прошепна той.
Софи кимна. Иначе защо щяха да разкриват присъствието си?
— Може би искат да разменят Лий за паролата. А може да е капан.
Робърт поклати глава.
— Едва ли. Градината е извън стените на абатството.
Доста оживено място. — Веднъж бе ходил в прочутата Колидж Гардън — малка градина с овошки и лечебни растения, останала от дните, когато монасите бяха отглеждали фармакологични средства. Колидж Гардън можеше да се похвали с най-старите живи овощни дървета във Великобритания и туристите обичаха да се разхождат там.
— Мисля, че като ни викат навън, искат да спечелят доверието ни. За да се чувстваме в безопасност.
Софи не изглеждаше убедена.
— Искаш да кажеш навън, където няма детектори за метал, нали?
Лангдън се намръщи. Тя имаше право.
Американецът пак огледа осеяната с кълба гробница. Искаше му се да има поне бегла представа за паролата на криптекса… нещо, с което да води преговори. „Аз забърках Лий в тази история и ще направя каквото трябва, за да му помогна.“
— Пише да минем през Катедралния съвет към южния изход — каза Софи. — Може би от изхода ще се разкрива изглед към градината. Така ще преценим положението преди да излезем и да се изложим на евентуална опасност.
Идеята беше добра. Лангдън смътно си спомняше, че Катедралният съвет е голяма осмоъгълна зала, в която се бе събирал някогашният английски парламент преди да бъде построена днешната сграда. От години не беше ходил там, ала знаеше, че първо се минава през манастира. Той отстъпи няколко крачки от гробницата и погледна към отсрещния край на черквата.
Там имаше сводест изход с голяма табела:
Лангдън и Софи тичешком минаха под табелата, прекалено бързо, за да забележат малката обява, на която абатството се извиняваше, че някои сгради са затворени за реставрация.
Озоваха се в манастира — двор с високи стени. Над тях виеше вятърът и издаваше звук като тихо свирене от гърло на бутилка. Когато влязоха в тесните галерии около двора, Лангдън изпита познато безпокойство, каквото го обземаше винаги в затворени помещения.
Той се съсредоточи върху края на тунела пред тях и като се ориентираше по табелите, се насочи към Катедралния съвет. Дъждът се бе засилил и в галерията беше влажно и студено. По пътя се разминаха с друга двойка, която бързаше в обратната посока да се скрие от лошото време. Манастирът изглеждаше пуст — най-непривлекателната част от комплекса на абатството на този вятър и дъжд.
Четиридесетина метра нататък по източната галерия от лявата им страна се появи сводестият вход, който търсеха. Но бе преграден с въже и табела:
Дългият пуст коридор зад въжето беше осеян със скелета и строителни материали. В непосредствена близост от двете страни Лангдън видя входовете на дарохранителницата и параклиса „Сейнт Фейт“. Входът на Катедралния съвет обаче се намираше много по-навътре, в дъното на галерията. Тежката му дървена врата зееше отворена и просторната осмоъгълна зала бе окъпана в сивкава светлина от многобройните грамадни прозорци, гледащи към Колидж Гардън. „Минете през Катедралния съвет и излезте през южния изход в обществената градина.“
— Това е краят на източната галерия, така че южният изход към градината трябва да е отдясно в онази зала — каза Робърт.
Софи вече прескачаше въжето. Докато бързаха по тъмния коридор, воят на вятъра и плисъкът на дъжда във вътрешния двор зад тях постепенно заглъхваха. Катедралният съвет беше нещо като допълнителна сграда — пристройка в края на дълга галерия, осигуряваща спокойствието на парламентарните заседания.
— Изглежда огромен — прошепна Софи, когато се приближиха.
Лангдън беше забравил колко е голяма тази зала. Отвън се виждаха шеметните прозорци в отсрещния край на осмоъгълното помещение — издигаха се към високия сводест таван. Оттам определено щеше да се вижда градината.
Когато влязоха, трябваше да присвият очи. След мрачните галерии Катедралният съвет им се струваше като солариум. Бяха влезли доста навътре, когато разбраха, че обещаната врата я няма. Бяха попаднали в капан.