Опасно хоби
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #13
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-008-8
- Переводчик: Венета Козарева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:
Добре, ще хванем този Бай. Заедно с компромата. Ще се подпише, че няма да напуска града и ще го доставим в прокуратурата за пръв разговор. Какво обвинение можем да му предявим? Че Андрей Беленки е работел за него? От сутринта го издирваме по всички картотеки. Да предположим, докажем, ако съм прав, че Андрей е убиецът или един от убийците на Константиниди. Какво общо има Бай — обикновен човек, наивна душа? Ще каже, че никога не е забелязвал нищо лошо в Беленки. Това престъпление ли е? Извинете, няма повече. Но за това не съдят, дори по нашите съвсем идиотски закони. Също като с Гурам. Ако момчетата му поемат вината върху себе си, той ще се окаже чист, гаднярът. И съдът на драго сърце ще го пусне на свобода. Ах, колко разпалено, с каква страшна тъга говореше за това Никита Емеляненко на връщане от Фрязино към Москва! И за жалост — не е далеч от истината… Виж, ако намерим у Бай откраднатите от Константиниди картини, и ако дядовият каталог го потвърди, става съвсем друго. Затова като чу за каталога, очите му зашариха, затрепери… А Поляков и Зименков цял ден нещо мълчат… Полунин и Кругликов трябва да направят и в двата апартамента съвсем истински обиск, а не нещо повърхностно. Да съберат всички картини. Там, на „Комсомолски“ в голямата чанта имаше руло, само че тогава не ни беше до него. Да се прелистят всички папки-мапки, всички бележки и тем подобни. Ако се наложи да арестуваме Бай, трябва да се готвим като за звяр. Не става как да е. И той го знае много добре. А сега е въпрос на техника как да го хванем… Снегирьов, глупакът, дори не се сеща какво си копае в момента.
Турецки отвори леко вратата, огледа се и извика Едуард.
— Премести колата на друго място, може Бай да е запомнил номера. После върви при майор Климчук, кажи, че аз те пращам, намира се в транспортната милиция, знаеш къде. Предай, че може да се наложи да извикаме снегирьовското началство и да направим обиск в сейфа му, в гащите му и така нататък. Той ще схване за какво става дума. А аз ще погледам. Не бива да се появявам често там, вече ме познават.
Така мина час в размисъл. Изведнъж сърцето на Турецки трепна радостно. После неясна тъга измести радостта от прозрението, и то, защото в края на краищата излезе прав. На душата му стана съвсем противно, когато видя познатото тъмносиньо рено, а от него изпълзя — друга дума не може да се намери — големият шопар Бай. Играта на стражари и апаши свърши, започваше проклетата проза на живота. Шофьорът Артур извади от багажника обемист куфар на колелца и неголяма кожена чанта за носене на рамо, с бял надпис „Пан Ам“, значи отдавнашна. Артур веднага паркира и се върна при Бай, взе куфара и двамата тръгнаха към изхода за пистата…
Тъкмо Едик щеше да отиде при Турецки, беше на две крачки от него, и той вече слизаше от колата. Потупа шофьора по рамото и каза кратко:
— Да вървим, приятелю. Ти — след тях, аз ще стоя до будката с парфюми, виждаш ли я? Намери Климчук и му покажи обекта. Когато започне да попълва декларацията и да минава митническата проверка, ела ме извикай.
Бай, изглежда, бързаше. Искаше му се по-скоро да мине паспортната проверка, след нея е границата. А най-добре да е вече в самолета. Още по-прекрасно — ако вече е набрал височина. Затова, когато Артур доведе Снегирьов, с чиста съвест пусна шофьора да почива вкъщи, изобщо да прекара два дена където иска. До „завръщането“ на стопанина. А той отиде със Снегирьов в неговата стаичка, където по време на смяна стои старшият. Разговорът с митницата бе кратък и съществен. Снегирьов заключи сейфа и пъхна ключа в джоба си. После лекият, но обемист куфар на Бай тръгна към празното гише заедно с него. Не бяха обявили още излитането, но на двете гишета вече регистрираха пътниците.
Снегирьов бе точен: претегли куфара и чантата. Разбира се, свръхбагаж няма. Взе предварително попълнената декларация. Сред особено ценните предмети бяха посочени златен пръстен с орел и златна верижка на врата. Пъхна в паспорта екземпляр от декларацията, после извади от джоба си билета за полет с австрийската авиокомпания. Беше го купил още в понеделник, след позвъняването на Бай, от представителството на фирмата за съвсем прилична сума. Сега намигна лукаво: митницата не взема току-тъй рушвети. Виталий Александрович го разбра и също намигна.
Но както забеляза, ответната усмивка на Снегирьов се оказа кисела, сякаш е отхапал лимон. И дори не гледаше него, а някъде зад гърба му. Машинално се обърна и… хлъцна, при това толкова високо, че изправеният зад гърба му Турецки весело се засмя.