Хладнокръвна ярост [bg]

— Моля ви, идете си — каза ни той. — Нищо не мога да направя за вас.

— Само няколко въпроса, моля ви, отче — каза Майло.

— Съжалявам, господин… Не си спомням как ви беше името, но не мога да направя абсолютно нищо за вас и много ще ви бъда благодарен, ако си идете.

— Казвам се Стърджис, отче, и вие не сте го забравили. Просто не съм ви го казвал.

— Да, така е — отвърна свещеникът. — Обаче полицията ми го каза. Преди малко. Освен това ми каза, че вие не сте полицай.

— Не съм ви казвал, че съм, отче.

Ушите на Андръс пламнаха. Пръстите му нервно задърпаха острите мустачки.

— Да, май наистина не сте, но го намекнахте. По цял ден ми се налага да се сблъсквам с измама, господин Стърджис, това е част от работата ми, но това не означава, че ми харесва.

— Съжалявам — отвърна Майло. — Бях…

— Не е нужно да се извинявате, господин Стърджис. Можете да изразите съжалението си, като си тръгнете и ме оставите да се погрижа за хората си.

— Щеше ли да има някакво значение, отче? Ако бях ви казал, че съм ченге в отпуск?

По изпитото лице на свещеника се изписа изненада.

— Какво ви казаха, отче? — попита го Майло. — Че са ме изритали от полицията? Че съм грешник тежка категория?

По бледото лице на Андръс се разля червенина.

— Аз… Няма защо да се занимаваме със… странични неща, господин Стърджис. Същественото тук е, че нямам нищо за вас. Джоел е мъртъв.

— Знам, отче.

— Както и интересът, който проявявате към мисията.

— Да имате някаква представа кой е виновен за смъртта му?

— Интересува ли ви това, господин Стърджис?

— Ни най-малко. Но ако това ми помогне да разбера защо госпожа Рамп е починала…

— Защо е… О! — Андръс затвори очи и веднага след това ги отвори. — О, Боже! — Въздишайки и слагайки ръка на челото. — Не знаех. Съжалявам.

Майло му разказа за водохранилището „Морис“. По-подробна и по-мека версия от тази, която бе поднесъл на Люис.

Андръс поклати глава и се прекръсти.

— Отче — продължи Майло, — когато Джоел беше още жив, разказвал ли ви е нещо, което би показало, че е подновил връзката си с госпожа Рамп или с някой член от нейното семейство?

— Не, изобщо нищо не е споменавал. Съжалявам, повече не мога нищо да кажа, господин Стърджис. — Свещеникът погледна към опашката. — Каквото и да ми е казал Джоел, то е поверително. Това е въпрос на теология и фактът, че е мъртъв, не променя нещата.

— Разбира се, отче. Единствената причина, поради която дойдох тук, за да говоря отново с него, бе, че дъщерята на госпожа Рамп се мъчи да се пребори със загубата. Тя е просто дете, отче. Вече кръгло сираче. И се мъчи да преодолее мисълта, че трябва да прекара остатъка от живота си съвсем сама. Това, дали ще ми кажете нещо, или не, разбира се, няма да промени нищо, знам това, но ако можете да хвърлите някаква светлина върху случилото се с майка й, просто ще й помогнете отново да събере разпокъсания си живот. Поне така ми го обясни нейният психотерапевт.