Тъмен завет [bg]

— За протокола, онзи хипарски момент си беше много забавен — настоя Лиъм.

— О, да — отвърна Дунди, най-сетне звучейки като себе си, — само дето се случи единствено в твоята глава.

Познатият ритъм на разговора ме накара да се отпусна. Руби поведе Дунди към верандата с ръка на гърба му и го попита как сме пътували.

Лиъм ги загледа и усмивката му постепенно посърна.

— Няма страшно — успокоих го с приглушен глас — Просто беше разтревожен. Дай му малко време.

— Така ли? — каза Лиъм и подръпна закачливо шапката върху очите ми. — Престани да ми четеш мислите, ако обичаш. В тази къща има място само за един телепат.

Над вратата висеше мъничка дървена табела с надпис „УБЕЖИЩЕ“. Веднага, щом прекрачих прага, името се оправда. Вътре цареше топла, уютна атмосфера, съвършено откъсната от хладината на външния свят. От кухнята се носеше неустоим аромат на масло и отнякъде се чуваше пукот на разпален огън.

Руби изхлузи ботушите си и ги остави до три чифта кални кецове. Лиъм също се събу и ние последвахме примера им. Докато закачвах мократа си шапка на една от кукичките, за да съхне, от горния етаж се разнесоха гласове.

— Скалъпих нещо като обяд — каза Руби. — Искате ли първо да ви разведа из къщата?

— Здрасти! — извика някой от другия край на коридора.

Вдигнах очи и изобщо не се изненадах да открия три любопитни лица. Момчето с тъмна кожа изшътка на момичето, което продължи да ни маха все така развълнувано. Руби и Лиъм си размениха любвеобилни погледи.

— Това са Чарлс и Сузуме — представи ни Руби. — А това са Лиза, Мигел и Джейкъб.

И тримата изглеждаха горе-долу мои връстници на около четиринайсет, но второто по-свито момче — Мигел, бе по-дребно от приятелите си, затова ми се стори на по-малко години. Обиколиха с нас горния етаж и момчетата ни показаха леглата си, наметнати с покривки, които бабата на Руби им беше ушила. Лиза си имаше собствена стая, която явно не беше по неин вкус.

— Само за малко е — увери я Руби, отвръщайки на широката ѝ усмивка. Сетне погледна към нас — Сам ни изпрати съобщение, че се грижели за едно момиче, което се нуждаело от дом.

Чух я, но осъзнах думите ѝ с няколко секунди закъснение. По изражението на Дунди си пролича, че и при него е станало така. През цялото това време ли бяха поддържали контакт със Сам и Лукас?

— Как са Сам и Лукас? — поинтересувах се, гневна на себе си, задето търсех потвърждение. — А Миа?

— Справят се — отговори Лиъм. — Миа иска да се върне на училище, но за целта ѝ трябва официален попечител. Е, вие знаете как е. Май са разочаровани, задето временно прекъснахме връзките си с Червените, и напълно ги разбирам.

Ведрото изражение на Руби повехна леко. В очите ѝ изплува неприкрита болка.

— Смятам, че всички сме разочаровани заради това. — Дунди се обаждаше за пръв път, откакто бяхме влезли в къщата. — Но поне с официалната система за проследяване можем да сме спокойни, че сигурността им е гарантирана.