Чуждоземецът [bg]

— Когато казах, че се нуждаем от армия — промърмори Барача, след като пресякоха улицата и приближиха моста, — говорех буквално. Имах предвид дисциплинирани мъже с оръжия и брони.

С периферното си зрение различиха форми, които се появяваха от мъглата и се разпръсваха. Плъховете излизаха навън.

— Тези са по-добри — отвърна Аш.

Рьошуните спряха пред ниската караулка, която препречваше пътя им по моста. Отвътре излезе жрец воин с маска, сложил ръка върху дръжката на меча. Едва заговорил, той внезапно млъкна, когато Аш заби и завъртя ножа си в белия му дроб.

Рьошунът издърпа ножа си. От отворената рана със свистене излезе въздух. Мъжът изпъшка и се строполи.

Барача го прескочи. От вътрешността на караулката се разнесе шум от боричкане. Едрият алхази се появи отвътре с мрачно лице. Тримата пристъпиха на моста.

Алеас носеше чувалчето в ръка. Сега то беше увиснало — кралят плъх беше спрял да мърда. Младият мъж погледна през рамо и видя подире им да се носи безформена маса. Над главите им се извисяваше кулата. Приближаването им беше наблюдавано от скрити очи. Долната част на храма беше обградена с пръстен от бойници, които стърчаха от отвесните му стени, така че стрелците с лъкове да могат да стрелят право надолу. Алеас се опита да върви нормално в робата си, понесъл тежкия товар.

Спряха в подножието на кулата, пред масивната й желязна порта. Една решетка се плъзна на височината на кръста, разкривайки мрака отзад.

Алеас се раздвижи. Както беше инструктиран, той отвори чувала, като скъса с лекота косъма, с който беше вързан, и пусна животното през отвора.

Почти веднага събратята му изникнаха от мъглата и се втурнаха към портата. Тримата рьошуни отскочиха встрани, ритайки създанията далеч от себе си. При портата плъховете се струпаха на купчина като носени от вятъра листа и се промушиха през отвора.

— Дим — каза Аш и размаха отворената си длан.

Алеас порови под робата си за една от малките торбички със смес от джупова кора и барисови семена и му я подхвърли.

Отвътре се разнесоха викове. Вдигна се тревога, ожесточено заби камбана.

Чуждоземецът се наведе и запали фитила на торбичката с кибрит. Той я хвърли на земята, където тя започна да бълва облаци бял дим, които сгъстиха мъглата. Една стрела се разби в краката на Алеас. Без да се замисли, той вдигна арбалета си към бойница на около двайсет стъпки над главата му и стреля. От друга амбразура се подаде пушка, която избълва облаче дим. Свистящото олово беше незабележимо, но остави кървава следа по лявото ухо на Барача.