Игра на милиарди [bg]

Всичко това доведе до този момент. Сега изпълнението на плана зависеше от него.

Във флашката се намираше програмният код, който щеше да осигури на Китай контрола над всяка машина в този център за данни и по подразбиране към всяка машина, свързана с него. Към тях се причисляваха основните двигатели в Лондон, Франкфурт, Сингапур, Париж, Токио и — най-важното — резервните центрове за данни в Базилдън, Англия, и Синсинати, Охайо. Кодът също така щеше да зарази всеки хардуер, който осъществяваше някакъв бизнес с борсите. Всяка банка, застрахователна компания и брокераж. А от там и всеки клиент, който правеше бизнес с тях.

Казано накратко, Китай щеше да получи контрола над всичките фондови борси в света над и всяка финансова институция, която осъществяваше бизнес с тях.

Ревънтлоу намери контролния блок. Прокара ръка през главния панел и внимателно го отвори. Веднага видя USB слота. Единственото, което трябваше да направи, беше да сложи флашката и програмният код щеше да се прехвърли веднага — без да оставя никаква следа — в мейнфрейма, като по този начин щеше да влезе в търговския софтуер на Борсата. Задиша по-леко, работата му беше свършена. На никого нямаше дори да му хрумне, че неговото семейство — че неговата страна — тайно контролира най-могъщия пазар в света. Лека усмивка заигра върху устните му. Толкова просто беше, наистина.

Чуха се стъпки. После още.

— Спри.

Ревънтлоу се обърна рязко и видя зад себе си Боби Астър.

— Закъсня — каза той и отново се обърна към сървъра. Отчаяно се опита да вкара флашката.

— Веднага.

Гласът принадлежеше на жена. Ревънтлоу погледна в другата посока. На три метра от него стоеше тя, пистолетът й беше насочен към лицето му. Той взе решение. Пръстите му се стрелнаха отново към компютъра. Флашката докосна USB слота. Металът срещна метал.

Пистолетът произведе изстрел.

Ревънтлоу се строполи.

Умря, преди флашката да падне на пода.

— Не — каза Алекс. — Не сме закъснели.