Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Монк седеше на пейката в коридора. Грей се настани до него. Приятелят му държеше мобилния си телефон.
— С Кат ли разговаря? — попита Грей. Монк бавно кимна.
— Още ли ти е ядосана, че си се забъркал в неприятности?
Монк кимна по същия начин. Няколко секунди седяха така. Накрая Грей пак наруши мълчанието. Познаваше добре приятеля си.
— Как я караш?
Монк въздъхна. Отново се възцари мълчание, преди да отговори. Думите му бяха спокойни, но криеха огромната му болка.
— Беше добро хлапе. Трябваше да го наглеждам повече.
— Но не би могъл…
Монк го прекъсна — не гневно, само уморено:
— Знаеш ли, още не съм готов да говоря за това. Грей уважи чувствата му. Поседяха още малко, без да кажат нищо. Мълчаливата компания беше достатъчна и за двамата.
След известно време в коридора се чу познато подсвиркване и се появи Ковалски. Незнайно как се бе изхитрил да мине през всичко станало без нито една драскотина, но от съображения за сигурност също бе настанен в болницата.
Докато се клатеше към тях, Грей видя, че държи нещо в ръчището си. Щом ги забеляза, Ковалски забързано го скри зад гърба си. Грей си спомни интереса, който беше проявил партньорът му в Хоксхед.
— Носиш подарък за Рейчъл? — попита Грей, когато гигантът се изравни с пейката.
Ковалски спря стеснително. Стеснително показа плюшеното мече. Беше бяло, пухкаво, облечено в униформа на медицинска сестра. Загледа се в него, после погледна към стаята на Рейчъл. Накрая изгледа Грей кръвнишки, бутна му играчката в ръцете и изръмжа:
— Разбира се.
И тежко се отдалечи. Вече не си подсвиркваше.
— Какво беше това? — попита Монк.
Грей се облегна назад.
— Знаеш ли, още не съм готов да говоря за това.
33.
23 октомври, 10:14
Вашингтон, окръг Колумбия
Всички се срещнаха в офиса на сенатор Горман в Капитолия.
Пейнтър седеше до генерал Меткаф. От другата му страна се бе настанила д-р Лиза Къмингс и бе кръстосала крак върху крак.
Върхът на обувката й леко докосваше крака на Пейнтър. Не беше случайно. Двамата с Лиза бяха разделени дълго време. А след като се беше върнала от отпуската си, тя бе много заета и често предприемаше изтощителни пътувания до Средния запад, за да следи кризата на място. Двамата не пропускаха нито един свободен момент, който можеха да прекарат заедно.
Меткаф докладваше за производството на противогъбичния препарат.
Пейнтър вече се бе запознал с доклада, така че вместо да слуша, гледаше отражението на приятелката си в прозореца зад сенатора. Лиза бе вдигнала косата си на кок и носеше консервативен костюм в тон с настроението на срещата. Пейнтър я гледаше и си представяше как маха шнолата от косата й и й разкопчава блузата.
— Пръскаме всички производствени посеви — продължи Меткаф. — Наред с тях покриваме и зона за безопасност с ширина двадесет и пет километра от всеки обект. Агенцията за защита на околната среда и Националната гвардия са мобилизирани да наблюдават и да вземат проби от околната растителност в радиус на още петдесет километра от насажденията.
— Колкото до положението извън страната, всички засадени култури са изкоренени и напръскани — добави Горман. — Можем само да се надяваме, че сме заличили това нещо навреме.
Лиза вдигна поглед.
— Дори и да не сме, ще бъдем готови. Първоначалните опити върху хора бяха успешни. Почти не се наблюдават странични ефекти. Първите случаи реагираха добре. Това ще е благодат за медиците. Макар да разполагаме с всякакви мощни антибиотици, арсеналът ни от противогъбични средства, особено при систематични инфекции, беше ограничен и високотоксичен. При наличието на този нов препарат…
— При това безплатен — обади се Пейнтър.
Тя кимна и продължи:
— … ще държим болестта под контрол.
Горман се размърда.
— Като стана въпрос за безплатен, отбих се да навестя Ивар Карлсен след посещението на завода за лекарството на „Виатус“.
Пейнтър отново насочи вниманието си към разговора. Карлсен се намираше в норвежки затвор в очакване на процеса. Продължаваше да ръководи бизнеса си от килията. Като частична компенсация той доброволно бе предложил всички ресурси на биотехнологичната инфраструктура на компанията си за производството на препарата. Беше шокиращо колко бързо успяха да започнат масовото му производство.
Лиза се бе опитала да му обясни, че противогъбичният компонент се получава от ген на лишей, който се среща единствено в Африка под Сахара, и че химическата му структура атакува уникален стерол, съществуващ само в мембраните на гъбата, което го прави ефективно и в същото време безопасно за третирането на бозайници и растения средство.