История на Стария свят — Изтокът и Гърция
- Автор: Ростовцев М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: И. Раев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Стария свят — Изтокът и Гърция». Краткое содержание книги:
Ок. 670 г. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от асирийците.
III–II хил. пр.н.е. — Период на растеж на хананските градове-държави.
Средата на I хил. пр.н.е. — Поява в Палестина на номадските племена хабири.
XVI–XIII в. пр.н.е. — Палестина под властта на Египет.
XI в. пр.н.е. — Израелското царство в Северна Палестина. Цар Саул.
X в. пр.н.е. — Образуване на юдейското царство в южната част на Палестина. Цар Давид. Обединяването на Израел и Юдея.
Ср. на X в. — 935 г. пр.н.е. — Цар Соломон. Разцвет на израелско-юдейското царство. Разпадане на царството.
935–928 г. пр.н.е. — Ровоам — цар на израелско-юдейското царство. Разпадане на царството.
VIII–VI в. пр.н.е. — Укрепване на робовладелските отношения в Израел и Юдея.
722 г. пр.н.е. — Завоюване на израелското царство от Саргон II асирийски. Преселване на израилтяните в Междуречието.
587–586 г. пр.н.е. — Поход на Навуходоносор II срещу Юдея. Разрушаването на Ерусалим.
XXI–ХХ в. пр.н.е. — Засилване влиянието на град Ашур.
Кр. XIX — нач. XVIII в. пр.н.е. — Шамшиадад I — цар па Ашур. Ашур под властта на държавата Митани.
Ок. 1500 г. пр.н.е. — Образуването на асирийската държава.
Ок. 1400 г. пр.н.е. — Цар Ашурубалит.
XV–XIII в. пр.н.е. — Първото издигане на Асирия.
XIII в. пр.н.е. — Разцвет на могъществото на Асирия. Победите на Вавилон. Формиране на робовладелския строй.
XIV–XIII в. пр.н.е. — Сборници със съдебни постановления.
1116–1077 г. пр.н.е. — Тиглатпаласар I.
XI–Х в. пр.н.е. — Нахлуване в Месопотамия на арамейски племена. Отслабване на Асирия.
Края на Х–IX в. пр.н.е. — Ново издигане на Асирия.
883–859 г. пр.н.е. — Ашурназирпал II.
859–824 г. пр.н.е. — Салманасар III. Поход срещу Урарту.
823–745 г. пр.н.е. — Отслабване на Асирия. Граждански войни.
VIII–VII в. пр.н.е. — Последното издигане на Асирия.
745–727 г. пр.н.е. — Тиглатпаласар III. Военна и административна реформа.
743, 740, 735 г. пр.н.е. — Походи срещу Урарту.
729 г. пр. н.е. — Тиглатпаласар III — цар на Вавилон.
727–722 г. пр.н.е. — Салманасар V. Укрепване на военната система.
722–705 г. пр.н.е. — Саргон II. Разрушаване на израелското царство.
714–713 г. пр.н.е. — Победата на Саргон II срещу Урарту.
710 г. пр.н.е. — Завоюване на Вавилон.
705–680 г. пр.н.е. — Синахериб.
702–689 г. пр.н.е. — Въстание във Вавилон срещу асирийците.
680–669 г. пр.н.е. — Разрушаването на Вавилон.
671 г. пр.н.е. — Асархадон. Възстановяване на Вавилон. Война с Египет.
616–614 г. пр.н.е. — Ашурбанипал.
616–614 г. пр.н.е. — Съюз на Вавилон и Мидия против Асирия.
612 г. пр.н.е. — Разрушаване на Ашур и Ниневия.
605 г. пр.н.е. — Разгромът на асирийската армия при Кархемъш. Гибелта на асирийската държава.
II хил. пр.н.е. — Уруатри — племенен съюз на урартите.
XIII в. пр.н.е. — Първото сблъскване на урартите с Асирия.
XI–IX в. пр.н.е. — Формиране на робовладелски държави (Диаухи, Наири, Урарту).
859–856 г. пр.н.е. — Походите на Салманасар III срещу Урарту.
Ок. 856 г. пр.н.е. — Обединяване на малките държави от Арменското плато в държава Урарту със столица Тушпа.
832 г. н.е. — Борба с асирийците. Цар Сардури I.
810–781 г. пр.н.е. — Управляване на Менуа. Изграждане на канал в гр. Тушпа.
780–760 г. пр.н.е. — Управляване на Аргищи I. Построяване на крепостта Еребуни. Разцвет на робовладелския строй.
774 г. пр.н.е. — Победата на Урарту над асирийците.
760–730 г. пр.н.е. — Сардури II. Разцвет на държавата.
730–714 г. пр.н.е. — Руса I. Народни въстания. Нашествието на кимерийците. Отслабване на Урарту.
Краят — средата на VII в. пр.н.е. — Руса II. Укрепване на държавата. Иригационно строителство.
Началото на VI в. пр.н.е. — Присъединяване на урартските земи към Мидийското царство.
II хил. пр.н.е. — Каситите и еламитите в Зап. Иран.
I пол. на II хил. пр.н.е. — Племената саки и масагети в Ср.Азия.
XXVI–XX в. пр.н.е. — Войни на държавите от Южното Междуречие с Елам.
Началото на I хил. пр.н.е. — Племенен съюз на мидийците в Централен Иран.
70-те години на VII в. пр.н.е. — Образуване на мидийската държава.
645 г. пр.н.е. — Разгром и опустошаване на Елам от Ашурбанипал.
Ок. 625–584 г. пр.н.е. — Царят на Мидия Киаксар.
Ок. 612–605 г. пр.н.е. — Завоюване на Асирия от Мидия(в съюз с Вавилон).
VI г. пр.н.е. — Създаване на съюза на персийските племена.
558–530 г. пр.н.е. — Кир II Велики — цар на персите.
550–549 г. пр.н.е. — Сваляне от Кир на мидийския цар Астиаг. Включване на Мидия в персийската държава.
546 г. пр.н.е. — Завоюване от персите на Лидия.
538 г. пр.н.е. — Подчиняване на Вавилон на персите.
530–529 г. пр.н.е. — Походът на Кир срещу масагетите.