Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
— Шекълс е вярвал в това, нали?
— Според Аарон.
— Аарон приемал ли е тази теза?
— Е, той е бил дете по това време. Осем-деветгодишен. Естествено това го е впечатлило.
— Вярвал ли е в това?
— Възразявам, Ваша светлост — каза Венъбъл. — Обвиняемият ще е най-добрият източник за такава информация.
— Само че обвиняемият не може да свидетелства — каза Вейл. — В този случай мисля, че свидетелят на щата е най-добрият източник. В края на краищата той и неговият екип са отговорни за решението, че Стемплър е нормален, Цялата тази информация ще бъде потвърдена от интервютата на защитата, проведени от д-р Ерингтън.
— Отхвърля се възражението — каза Шоут. — Продължавайте, адвокате.
— Вярвал ли е Аарон на Шекълс, когато той му е казал, че няма опрощение на греха?
— Мисля, че това е въздействало върху религиозните му възгледи.
— Вярвате ли в това? Че няма опрощение на този свят?
— Възразявам. Несъществено.
— Точно обратното, Ваша светлост. Гледната точка на доктора е много съществена при анализа на тази информация.
— Отхвърля се — каза Шоут, като погледна към Венъбъл и повдигна вежди.
— Е, това, изглежда, прави невалидни основните предпоставки на християнството — каза Бескът.
— Попитах дали вие вярвате в това? — продължи да настоява Вейл.
— Не.
— Значи вярвате в опрощението?
— Е, аз… Не съвсем. Аз, ъ… съм атеист.
Неговият отговор хвана Венъбъл напълно неподготвена. Изведнъж стана очевидно, че Вейл се опитва да опетни Бескът в очите на журито, състоящо се от предани християни.
— Протестирам — изрева тя. — Религиозните убеждения на доктора са несъществени!
— Той го каза, не аз — каза Вейл, като вдигна рамене. — За мен всичко е наред, ако питате. — Той се усмихна на съдебните заседатели, върна се на бюрото си и взе един бележник. — Работата е, докторе, че Аарон Стемплър е бил определено въздействай от отварянето си към Шекълс, нали?
— Да.
— Значи първоначалната му религиозна ориентация е малко изкривена.
— Освен, ако сте съгласен с Шекълс.
— Аарон променил ли си е мнението по-късно?
— Да. Години по-късно се е обучавал да стане католик с епископ Рашмън. Католическата гледна точка, разбира се, е напълно противоположна.
— Значи религиозните му идеи са малко смесени, така ли?
— Напълно.
— Важна ли е религията за Аарон?
— Е, често говори за нея. Да, така мисля. Но мисля, че епископът му е помогнал да разреши този конфликт.
— Значи епископът го е убедил, че има опрощение на този свят?
— Вярвам на Аарон, когато казва това, да.
Вейл прелисти бележника си.
— Докторе, на третото ви интервю с Аарон, страница седма, има такива реплики:
„Бескът: Значи тогава вярвате в опрощението?
Стемплър: Е, епископът беше много убедителен. Но Амброуз Биърс е написал: Да се иска законите на вселената да бъдат анулирани заради един-единствен просител е недостойно. И опрощението идва след молитва.
Бескът: Все още ли изпитваш съмнения?
Стемплър: Е, мисля доста върху това, сър.“
Вейл пусна бележника на бюрото си.
— Сега, докторе, виждате ли конфликт тук?
— Мислите му върху това, не означават непременно, че е в конфликт. Ние говорим за много интелигентен млад мъж. Задава си много въпроси.
— Значи вашето мнение е, че този конфликт не причинява никакъв стрес в обвиняемия?
— Това не се стори значително на екипа.
— Не е ли вярно, докторе, че голям процент от психическите заболявания се дължат на религиозна и сексуална дезориентация?
— Предполагам, че може да се каже така.
— Не е ли вярно, докторе, че петдесет процента от случаите, включващи шизофрения, се дължат на тези два фактора — секса и религията?
— Мисля, че това е доста точно, да.
— Значи, ако Аарон Стемплър е получил, нека кажем, разнородни сексуални и религиозни сигнали от Шекълс и Рашмън, това доста вероятно би създало обстановка, в която шизофренията процъфтява?
— Е, предполагам, че може да се каже така. „Процъфтява“ е малко силно…
— Петдесет процента от всички случаи…?
— Хм, да, предполагам, че трябва да се съглася с това.
— Но вие не сметнахте тези радикални различия в религиозните му възгледи за важни?
— Не видяхме никакви последствия — каза Бескът. — Така че не търсихме причината.
— Разбирам. — „Много хубав отговор“, помисли си Вейл. — Д-р Бескът, някога имали ли сте причина да мислите, че майката на Аарон страда от шизофрения?
Антените на Венъбъл се наостриха. „Накъде, по дяволите, клони сега, чудеше се тя. Е, всички телефонни разговори са на границата на слуховете — ако продължи в тази насока.“ Тя се концентрира върху разпита на Вейл.