Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-19-Х
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
— Точно това имах предвид.
Маквей изчезна в самолета.
85.
— Сам виждате, никакви следи от борба или чуждо проникване. Оградата се наблюдава с видеокамери и вече бе проверена от патрули с кучета. Няма признаци за какъвто и да било пропуск на охраната.
Слушайки забързаните приказки на въоръжения пазач, мършавият и плешив Георг Шпрингер, шеф на охраната в Анлегеплац, прекоси грамадната спалня на Елтон Либаргер и се втренчи в разхвърляното легло. Беше 3:25 през нощта срещу четвъртък.
Малко след три го бяха събудили с известието, че Либаргер е изчезнал от спалнята си. Веднага се бе свързал с охранителния център, чиито камери държаха под наблюдение главния вход, цялата трийсеткилометрова ограда и единствения служебен вход към гаражите, на около километър от централната сграда. През последните четири часа никой не бе влизал или излизал от имението.
Шпрингер огледа още веднъж празната спалня и се отправи към вратата.
— Ако му е прилошало, може да се е залутал в търсене на помощ, или изобщо да не осъзнава къде се намира. С колко души разполагате в момента?
— Седемнайсет.
— Вдигнете ги на крак. Претърсете сградата стая по стая. Изобщо не ме интересува дали хората спят или не. Аз отивам да събудя Залетл.
Елтон Либаргер седеше на стола и гледаше Джоана. Ако не беше лекото повдигане на гърдите й под нощницата, би потърсил лекарска помощ независимо от риска.
Беше открил касетата преди по-малко от час. Не можеше да спи и отиде в библиотеката да потърси нещо за четене. Напоследък трудно заспиваше. А когато успяваше да задреме, налягаха го кошмарни сънища, в които бродеше между странни хора и места — уж познати, но в същото време лишени от връзка с реалността. Различни изглеждаха и епохите на действието — ту събития от довоенна Европа, ту случки от миналата сутрин.
В библиотеката Либаргер прелисти новите вестници и списания. Все още не му се спеше и той излезе да се поразтъпче. В бунгалото на Ерик и Едуард забеляза светлина. Отиде до вратата и почука. След като не получи отговори, реши да влезе.
Не откри никого в разкошния хол с огромна камина, скъпа мебел, модерна електронна апаратура и десетки спортни трофеи. Вратите към спалните бяха затворени.
Либаргер реши, че племенниците му спят и вече се канеше да излезе, когато забеляза на лавицата до вратата голям плик, вероятно оставен за някого. Върху плика бе написано „Чичо Либаргер“. Допускайки, че пратката е предназначена за него, той я отвори и намери вътре видеокасета. Обзе го любопитство. Върна се в кабинета си, пъхна касетата във видеото, включи телевизора и седна да види какво му пращат момчетата.
Видя самия себе си: първо как рита футболна топка към Ерик и Едуард, после по време на политически разговор, който бе репетирал старателно заедно със своя наставник — преподавател по актьорско майсторство от Цюрихския университет. И изведнъж бе потресен да се види в леглото с Джоана, докато по екрана се сменяха някакви цифри, а Фон Холден наблюдаваше отстрани гол, както майка го е родила.
Джоана беше за него нещо повече от приятел. Чувстваше я като своя сестра или дори дъщеря. Онова, което видя, го ужаси. Как беше възможно? Как бе станало? Изобщо не помнеше подобен момент. Разбираше само едно: че има някаква трагична грешка.
Въпросът бе знае ли Джоана за това. Дали двамата с Фон Холден не водеха някаква гадна игра? Възмутен и разтърсен до дъното на душата си, той веднага изтича в нейната спалня. Събуди я и с негодувание настоя незабавно да изгледа записа.
Объркана и доста разтревожена от неговото поведение, Джоана се подчини. А когато картината се появи на екрана, бе потресена също като Либаргер. Оказваше се, че страховитият сън отпреди няколко вечери не е бил кошмар, а ярък спомен за нещо, станало в действителност.
Когато записът свърши, Джоана изключи видеото и се обърна към Либаргер. И двамата бяха пребледнели и разтреперани.
— Не знаехте, нали? — запита тя. — Нямахте представа какво се е случило?
— Вие също…
— Да, мистър Либаргер. Категорично не знаех.
Изведнъж на вратата се почука. След миг в стаята нахълта Фрида Фослер, млада мускулеста сътрудничка на охраната.
Няколко минути по-късно Залетл и Шпрингер завариха в стаята на Джоана възмутения Либаргер да блъска с длан по видеото и да крещи на Фрида Фослер, настоявайки да узнае какво означава цялата тази гадост.