Мадам дьо Помпадур [bg]

– Както чувам, тези памфлети се появяват в Париж не за първи път! Защо трябваше да науча за тях едва днес, графе? – попита остро той.

Морпа хвърли кратък поглед към масата.

– Извинете ме, Ваше Величество, но не исках да ви безпокоя излишно с подобни глупости.

– Как си позволявате да премълчавате пред мен, че народът се осмелява да се подиграва на своя крал и да го осъжда, мосю Морпа?

Кралят почти не бе повишил глас, но говореше така авторитетно, че всички присъстващи в кабинета се уплашиха. Очите му се присвиха, горната устна леко се издаде напред. Луи беше бесен от гняв, но не защото министърът му не го бе уведомил, а защото не можеше да повярва, че простият народ се е одързостил да изказва мнението си за своя крал и господар.

– Простете, сир, но не вие сте обект на народното възмущение – Морпа хвърли пренебрежителен поглед към Жан и продължи: – Народът не понася лукса, в който живее маркизата, и не иска да търпи повече безумното ѝ прахосничество. Защото народът гладува. Обикновените хора страдат от последствията на войната...

Как смееше! Жан се обърна като ужилена. Очите ѝ изпускаха искри.

– Никой не знае по-добре от вас, графе, че това са злостни клевети!

Морпа вдигна рамене.

– Прощавайте, маркизо, но аз не съм в състояние да преценя кое е клевета и кое – не. Народът не обича метресите на Негово Величество, защото е дълбоко привързан към своя крал и неговата законна кралица.

Жан изгуби контрол над себе си.

– Забравяте се, мосю!

Графът спокойно наклони глава.

– Сигурно защото казвам истината, маркизо.

Луи, който досега бе гледал през прозореца, се обърна към присъстващите.

– Достатъчно, мосю Морпа. – Тонът му беше леден. – Честно казано, вие оставихте у мен впечатлението, че вече не контролирате град Париж. Надявам се постът, който заемате, да не ви претоварва. Намерете авторите на тези памфлети и ги арестувайте по възможност най-скоро! Казвам ви го във ваш собствен интерес.

Морпа се поклони дълбоко.

– Разбира се, Ваше Величество.

Когато се надигна и удостои Жан със зъл поглед, тя отново разбра, че в Двора няма място и за двамата.