Сфинксът

— Какво, по дяволите, беше това? — попита Рейчъл и също се надигна.

По лицето й имаше няколко незначителни драскотини, но като че ли това беше всичко. Опипах ръцете и лицето си, пръстите ми напипаха няколко кървящи драскотини, след това станах и помогнах на възрастния мъж да се изправи на крака. Той плачеше и нареждаше, но въпреки това успях да чуя воя на линейките, които се приближаваха. Помогнах на мъжа да седне близо до каруцата, след това извърнах поглед към хотела, който се виждаше в края на уличката. Едното му крило беше напълно разрушено, стените липсваха, вместо тях се виждаха купчини развалини и изкривени железни трегери. През разбитите прозорци и врати се виждаше небето. Рейчъл стоеше до мен безмълвна.

— Мисля, че с един куршум убиха два заека — промълвих аз тихо. — Търсеха мен и астрариума, но след като не успяха да ме открият, решиха да направят един символичен акт. Предполагам, че това също е част от опитите на Мосри да сложи край на мирната инициатива на Садат. Този път се целеха в журналистите, в чуждата преса, в хора като теб.

— О, боже мой! — Рейчъл стоеше вцепенена от ужас.

Зад гърба си чухме викове на мъже, които се приближаваха към нас. Отново се спуснахме да тичаме. Полуоблечени и покрити с прахоляк, ние се понесохме като духове из все още празните улици на града. Хората се отдръпваха от нас ужасени. Притисках астрариума до гърдите си, спомнях си най-различни случки от живота си, като се опитвах по този начин да отвлека вниманието си от бесните удари на сърцето си и от тътена в ушите си, чийто слух бе временно увреден от взрива. Не осъзнавах напълно накъде отивам, но изглежда някакъв инстинкт за ориентиране ме водеше. Това беше компасът на човека, който бяга, за да спаси живота си. Изведнъж видях, че се намираме пред една бръснарница, чийто собственик познавах добре. Посещавах Абдул редовно от момента, в който с Изабела бяхме пристигнали в Александрия. Той беше на около шейсет и пет години, социалист и поет по душа. Двамата бяхме прекарали много време в разискване на положителните и отрицателните страни на различните режими. Освен това обсъждахме произведенията на поети като Сеферис, Рилке и Лорка. Знаех, че ще ни помогне.

Абдул и помощникът му се бяха проснали на пода и изпълняваха ритуала по сутрешната молитва. Много се изненадаха, когато ни видяха.

— Господин Уорнок, изглеждате ужасно! — каза Абдул, като се изправи и отупа праха от коленете си.

— Трябва ни стая, Абдул! Моля те, помогни ни! — казах аз и го изгледах настоятелно.

Абдул хвърли бърз поглед към ужасеното лице на Рейчъл и ни отведе навътре, като междувременно викна на помощника си да затвори магазина. Чух в далечината воя на линейките и пожарните, които се бяха отправили към „Шератон“.