Царство от Мед
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-345-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царство от Мед». Краткое содержание книги:
Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара - страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите - непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...
Радостта на множеството беше заразителна. Деца се гонеха, мацайки се щастливо по лицата и ръцете с шепи от мокрия хоросан, който символизираше храма, построен от предците им за Сулейман, докато гръмогласни продавачи предлагаха захаросаните ечемични сладкиши и дъхава сливова бира, които обикновено се похапваха на празника.
С песни на уста всички се бяха отправили към колесниците, които щяха да отведат процесията до палата. Бяха ги направили тайно; традицията на девите повеляваше колесниците да бъдат проектирани и изработени от по-възрастните деви, а после младите да се возят в тях. Бяха общо трийсет, по една за всеки век свобода, и бяха наистина впечатляващи. Тъй като племето й не беше от онези, които правят нещата половинчато, колесниците бяха огромни, наподобяващи движещи се кули, способни да поберат дузини души, и с колела два пъти по-високи от човешки ръст. Всяка от тях беше посветена на различен аспект от живота на девите: върху една имаше горичка черешови дървета със златни дънери, подаващи се изпод балдахин от изваяни нефритени листа и искрящи рубинени плодове, докато колесницата зад нейната бе покрита с лудуващи месингови коне. Очите им от живо сребро пламтяха, бели жасминови цветя обсипваха пищните им черни гриви.
Колесницата на Нахри беше най-голямата, смущаващо огромна и изработена така, че да прилича на лодката, с която някога Анахид бе преплавала езерото. Синьо-бяло копринено платно се развяваше над главата на Нахри, а гордо изправено на кърмата стоеше великолепно изваяно дървено шеду. В момента Нахри седеше върху него, увещана да го направи от групичката развълнувани момиченца в краката й. По традиция едно от тях трябваше да заеме мястото на Анахид, ала опитите на Нахри да ги убеди да направят същото и сега, бяха посрещнати с разочаровано цупене.
Радостта на хората й беше заразителна, така че, като оставяше смущението настрани, Нахри си прекарваше страхотно, нещо, което зачервените й бузи и глуповатата усмивка издаваха. Тя махаше на множеството на улицата, допирайки длани в благословия, докато минаваше край групички ликуващи деви.
— Не това ми казаха да очаквам — измърмори Акиса до нея, подръпвайки една от многобройните гирлянди от цветя, които момиченцата първоначално срамежливо, а после, когато жената воин не ги беше спряла, с огромна радост бяха окичили около врата й.
Нахри преглътна смеха си при вида на розовите цветя, омотани около страховитата приятелка на Али.
— В Ам Гезира не празнуват ли Навастем?
Другата жена хвърли слисан поглед към двама пияни млади мъже на колесницата зад тях. Стиснали бутилки сливова бира в ръце, те се кикотеха необуздано, докато се въртяха на месинговите коне.
— Не празнуваме нищо по този начин.
— А — подхвърли Нахри тихо, — нищо чудно, че на Али толкова му харесва там.
— Забавляваш ли се? — долетя викът на Нисрийн до ушите й.
Наставницата й яздеше до колесниците заедно с останалите старейшини на девите, конете им бяха наметнати с искрящ плат с цвета на изгряващото слънце.
Нахри се наведе и извика в отговор;
— Можеше да споменеш, че ще седя върху шеду — оплака се. — Гасан ще подпали нещо, когато ме види.
Нисрийн поклати глава.
— Това е просто на шега. Първата нощ от новата луна винаги е най-разюзданата. — Тя кимна към пияните младежи. — До вечерта повечето деви ще заприличат на тях. Няма да представляваме особена заплаха за царя.
Нахри въздъхна.
— С нетърпение очаквам да прекарам нощта, грижейки се за нараняванията им.
Вече се бе опитала да пресметне колко време ще й е необходимо, за да се добере до младежите зад себе си, когато един от тях неизбежно паднеше и си пукнеше черепа.
— Бих казала, че е напълно възможно. Но тази нощ Джамшид ще е в лечебницата заедно с нас и ще се погрижим никой от тримата да не си тръгне. — Нисрийн замълча за миг. — Навярно би могла да помолиш онази шафитска лечителка, с която си сътрудничиш, да се присъедини към нас. Може да доведе и семейството си.
Нахри я погледна изненадано.
— Искаш да поканя Суба и семейството й да прекарат нощта в лечебницата?
Беше странно предложение, особено като се имаше предвид от кого идваше.
— Според мен е добра идея. Още един чифт ръце няма да са ни излишни, а ти спомена, че тя все още кърми.
Нахри се замисли над думите й. Помощта на Суба щеше да й е от полза, пък и отдавна искаше да й покаже лечебницата.