Бездна
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бездна». Краткое содержание книги:
Един решителен мъж организира най-мощната и високотехнологична експедиция до острова, предизвикан по-силно от тайната, отколкото от очакваното злато за два милиарда долара. Въоръжен с повече компютри, отколкото би притежавал някой университет, доктор Хач влиза в битка с дяволската изобретателност на гения, който преди три века е създал чудото — и проклятието на потайния остров. Стъпка по стъпка изследователите потъват в мистерията. Но докато се опитват да проникнат в Бездната, хората един след друг биват застигани от зловеща, необяснима гибел. За доктор Хач единственият път за измъкване от кошмара остава само надолу: през черните водни въртопи и оплисканите с кръв катакомби под скалите.
Дали намирането на ключ към тайната ще разруши проклятието на острова? И дали наистина Рагид Айлънд е врата към несметно съкровище, или към самия Ад?
Геологът стоеше на самия ръб на лифта, стиснал със здравата си ръка перилата, а ранената бе мушнал под мишницата си.
— Ти си полудял — рече той.
Бонтер го погледна. Никога досега не бе виждала този обикновено приветлив и сърдечен мечок толкова яростен.
— Не можеш ли да схванеш? — озъби се Ранкин. — Съкровището се е пропивало с радиация в продължение на стотици години. То не може да е от полза никому.
— Затваряй си устата, инак ще целунеш ботуша ми — отвърна Стрийтър.
— Не давам и пет пари какво ще направиш — рече Ранкин. — Мечът и без друго ще ни убие всички.
— Глупости.
— Не са глупости. Видях данните. Равнището на радиация, излъчвана от онова ковчеже, е невероятно. А когато той извади меча, всички ще сме мъртви.
Минаха покрай платформата на петнайсетия метър, сивият метал на титановите подпори се къпеше в светлината на аварийните лампи.
— Вземаш ме за някакъв идиот — рече Стрийтър. — Или може би си толкова отчаян, че си готов да кажеш всичко, за да си спасиш задника. Този меч е на възраст най-малко петстотин години. Нищо на този свят не е естествено радиоактивно толкова време.
— Нищо на света. Точно така. — Ранкин се наведе напред и рошавата му брада се разлюля. — Този меч е направен от шибан метеорит.
— Какво? — ахна Бонтер.
Стрийтър излая нещо като смях и поклати глава.
— Радметърът установи произхода на емисията — иридий–80. Това е тежък изотоп на иридия. Адски радиоактивен. — Той плю навън от лифта. — Иридият е рядък метал на земята, но е често срещан в желязно-никеловите метеорити.
Той се олюля напред и потрепери от болка, след като ранената му ръка се докосна до платформата.
— Стрийтър, трябва да ни оставиш да говорим с капитана — рече Бонтер.
— Това няма да стане. Капитанът работи цял живот за това съкровище. Той говори за него дори насън. Съкровището принадлежи на него, а не на някакъв космат задник-геолог, който влезе в екипа само преди три месеца. Или на някоя френска курва. То е негово, цялото.
В очите на Ранкин светнаха пламъчетата на необуздан гняв.
— Ти, трогателно копеле!
Стрийтър сви устни, те се превърнаха в тънка бяла чертица, но не отвърна нищо.
— Знаеш ли какво? — продължи Ранкин. — Капитанът не дава пет пари за теб. Ти си му още по-ненужен сега, отколкото някога във Виетнам. Мислиш си, че и сега ще ти спаси живота ли? Забрави го. Единственото, което го интересува, е проклетото съкровище. Ти си вече история.
Стрийтър замахна с револвера към лицето на Ранкин и го стовари между очите му.
— Давай — отвърна Ранкин. — Или ме довършвай, или пусни пистолета и се бий. Ще ти размажа хилавия задник и с една ръка.
Стрийтър обърна пистолета към перилата на асансьора и стреля. Към издрасканите стени на Шахтата полетяха пръски съсирена кръв, когато Ранкин дръпна ранената си лява ръка настрани. Геологът се свлече на колене, показалецът и средният му пръст висяха само на разкъсани парченца кожа. Стрийтър започна да му нанася точно премерени ритници в лицето. Бонтер изкрещя.
Изведнъж от дълбините се понесе гърлен тътен. Частица от секундата по-късно той бе последван от рязък удар, който ги свали всички на пода. Ранкин падна назад, тъй като не можа да се хване с ранените си ръце и Бонтер го улови за яката на ризата, за да не се изтърколи от платформата. Стрийтър се съвзе пръв и когато Бонтер се изправи, той вече бе стиснал перилото и бе насочил пистолета срещу тях. Цялата конструкция се люлееше силно, титановите подпори негодуващо скърцаха. Под тях се чуваше единствено демоничният рев на нахлуваща вода.
Лифтът се наклони и спря с проскърцване.
— Не мърдайте! — предупреди ги Стрийтър.
Последва нов рязък трус и аварийните светлини премигнаха. Някакъв болт падна покрай тях, отскочи от платформата със силен звън и изчезна, въртейки се, в мрака.
— Започна се — извика дрезгаво Ранкин, свит на пода, притиснал ранените си ръце към гърдите.
— Какво започна? — изкрещя Бонтер.
— Шахтата се срутва в куполообразната кухина. Адски добре пресметнато във времето.
— Млъквайте и скачайте.
Стрийтър махна с пистолета към сивите очертания на платформата на трийсет и третия метър, чийто силует се виждаше на метър под асансьора.
Нов трус разтърси лифта и го наклони под невероятен ъгъл.
От дълбините нахлуха пориви студен въздух.
— Времето ли? — извика Бонтер. — Това не е съвпадение. Това е тайният капан на Макалън.
— Казах да млъкнете.
Стрийтър я бутна от лифта, тя падна от метър височина и се приземи тежко върху платформата на трийсет и третия метър. Вдигна глава, разтърсена, но не и наранена, за да види как Стрийтър рита Ранкин в корема. След три ритника и той се прехвърли през ръба и тупна тежко до нея. Бонтер понечи да му помогне, но Стрийтър вече се спускаше като котка по стълбата към платформата.