Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Закрепил лампата на края на тънък дървен прът, уравновесил го и го окачил на тавана. Отново приложил импулс. Поразеният тийнейджър гледал как мечтата се превръща в реалност — лампата започнала да върти пръта! С всеки следващ импулс скоростта се увеличавала. Силата била кумулативна.
Лампата винаги се движела в определена посока — с електро положителната страна напред. Новият феномен противоречал на всички съществуващи теории за електричеството по много начини. Насочил мислите си към природата на вакуума. В края на краищата вакуумът е особен вид диелектрик. Той осигурява пространство на силовите линии по линията на заряда — надлъжно разтегляне. Може би появата на рентгеновите лъчи било точно онова, което предполагал преди толкова много години Никола Тесла. Може би те са освободени частици на чистото електричество, по-фундаментални дори от електроните.
Вакуумната лампа действала като „изпускателен клапан“ за някаква забравена черта на електрическата сила, без която не би се получил реактивният ефект. Ако моменталното зареждане на пластините вътре в лампата създава силови линии в околното пространство, движението би трябвало да има някакви предпочитания според географията. Том проверил тази възможност, като отбелязвал силата на всеки импулс и резултата от него спрямо посоките на света. Не открил никакви разлики. Лампата неизменно се задвижвала с електро положителната пластина напред.
По някакъв загадъчен начин феноменът успявал да заобиколи Третия закон на Нютон. Може би освобождаването на електрически импулси с високо напрежение във вакуумни лампи прекрачвало законите, свързващи телата. Нима импулсите наистина нарушават природните закони? Възможно ли е да променят самата гравитация? В ума на Томас Браун започвал да се очертава схемата на един коренно различен начин на задвижване на космическите кораби.
Феноменът, който току-що демонстрирал за собствено удоволствие, нямал конвенционално обяснение. Този двигател бил съвсем различен от замисляния първоначално. Това обаче в никакъв случай не го разочаровало. Точно обратното — откритието му далеч надхвърляло всичките му първоначални идеи за компактен ракетен двигател. Феноменът го запратил в един съвсем чужд технологичен свят.
Не съществували по-ранни примери или аналози, на които да може да се опре теоретически. Най-близките подобни ефекти били споменати съвсем бегло от някой си загадъчен Никола Тесла. Обсъждайки електрическия импулс, той споменавал и за „специални реактивни сили“. По времето, когато правил тези изказвания, Тесла не можел свободно да дискутира феномена или технологиите, които развивал.
Сега младият Томас Браун разполагал с няколко сигурни факта. Първо, двигателят изобщо не се нуждаел от дюзи. В тягата му нямало никаква маса. Единственото, което трябвало да осигури, бил постоянен поток високоволтови импулси. Нямало нужда дори от ток. Това правело изискванията още по-прости и елегантни. Няколко вакуумни лампи можели да се комбинират заедно и така да се постигне още по-голяма тяга. Може би дори можело лампите да се модифицират така, че да имат по-добър фокус и оттам — по-добро ускорение. Това били нови мисли за развиването на нови — и оригинални технологии. Мечтата за нов ракетен двигател била в ръцете му.
Младият и замислен гимназист с интереси към физиката успял да отблъсне непоклатимата стена от конвенционални забрани и академични ограничения със силата на въображението си. Невероятните му наблюдения се превърнали в сърцето на революция в науката за електричеството — областта, която ръководела физиката по онова време. Не сме чували за този феномен или за условията на първоначалното наблюдение поради една-единствена причина — днес теоретиците твърдят, че всичко това е „невъзможно“.
Мислите му се насочили към бъдещето — неговото бъдеще. Докато кандидатствал за колежа, Томас размишлявал върху гравитацията. Питал се дали всъщност не е открил някаква огромна и останала скрита досега тайна. Подобна тайна би могла да се усвои в световната революция. С подобна тайна би могло да се стигне до звездите. Задействани от някой бъдещ астронавт, двигателите му биха могли да понесат целия екипаж до невъобразимо далечни нови светове. Бил сигурен, че системата му е в състояние да изтръгне космическия кораб от здравата прегръдка на гравитацията и да го понесе към сапфирените бездни на космоса.