Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Магът-император заповяда на прислужниците да приближат паланкина му към стъклените клетки и внимателно заразглежда създанията. Повечето се свиваха от страх от грамадния владетел, ала Сайрок’х виждаше в тях единствено образци, а не живи същества. Месестото му лице не изразяваше никакво състрадание.
Някои хибриди бяха покрити с люспи, други имаха гъста козина. Неколцина бяха мускулести, три бяха с изключително яки ръце и бедра. Костите на две от създанията сякаш бяха натрошени и те се свиваха в отсрещните ъгли на прозрачните си клетки: изродени образци, които едва бяха оцелели, генетични кръстоски, които изобщо не бяха предвидени. Всички хибридни същества имаха известна прилика с основните илдирийски раси, ала проявяваха и някакво поразително необикновено качество, нещо чуждоземно, което нямаше нищо общо с илдирийските гени.
На тлъстото лице на мага-император бе изписана смесица от отвращение и оптимизъм. Той се обърна към втория си син.
— Никога не съм виждал такива хибриди. Новите типове имат значителен потенциал за нашите цели.
Губернаторът на Добро енергично кимна.
— Опитваме се да определим колко силна трябва да е човешката порода. Експерименталните ни популации все още са прекалено малки и времето… минали са по-малко от два века, достатъчно само за няколко поколения.
— Разбира се, сине. Когато моят баща ми възложи тази, тайна задача и по-късно, когато в началото на управлението си аз я предадох на теб, всички знаехме, че това ще е дългосрочна програма с жизненоважни последици за империята.
— Понякога най-силно е третото или дори четвъртото поколение — продължи губернаторът на Добро. — Нашите хибридни плувци и архитекти са най-добрите ни резултати.
— Чудесно. — Магът-император махна с ръка и прислужниците го отнесоха в средата на залата. — На първо място обаче имай предвид, че трябва да усъвършенстваме илдирийските умствени и комуникационни способности. Сега повече отвсякога ни е нужен успех.
— Проучвам нови възможности, татко — отвърна губернаторът. — Макар че може да отнеме още няколко поколения, поне няколко десетилетия.
Магът-император видимо се обезпокои и дебелото му лице се сбръчка гневно.
— Може да нямаме толкова много време. Страховете ни се оправдават. Опасността се завърна и Илдирийската империя трябва да се приготви за отбрана. Не бива да свършим като кликисците.
Смаян, губернаторът на Добро дълбоко си пое дъх.
— Сигурен ли сте, татко? След всички легенди, след безброй векове…
— Няма съмнение. Лично видях доказателствата. Хидрогите пак се появиха. Даже моят тизм не е достатъчно силен, за да постигне онова, което трябва да направим. Бях се надявал, че някоя кръстоска ще притежава тези особености. Няма по-важен приоритет, няма по-сериозна задача. Трябва да планираме и да успеем преди още някой да разбере характера на опасността. — Той толкова силно стисна топчестия си юмрук, че по дланта му потече кръв. — Трябва ни поне един хибрид!
Губернаторът на Добро призова цялата си сила и решителност.
— Тогава трябва да направя едно рисковано предложение. Има нова информация, татко. Може би и вие сте я видели? Току-що срещнах една от човешките посланички, зелена жрица от Терок — млада и очевидно годна за разплод женска. Биологичната й връзка със световните дървета предполага някои… извънредно интересни генетични възможности.
Магът-император даде знак да изнесат какавидения му трон в коридора. Прислужниците го забутаха назад.
— Да, наистина — отвърна той. — И аз мислих за това. Може би ще се наложи да я използваме, да я пречупим — и да си вземем каквото ни трябва.
79.
Адар Кори’нх
Кохортата илдирийски бойни лайнери най-после напусна мрачния свят Добро. Адар Кори’нх с облекчение се зае със следващата военна задача. Нито за миг не го оставяше чувството на безпокойство, когато посещаваше тази система, макар че действаше по заповед на мага-император. Онова, което продължаваше да прави на планетата губернаторът, му се струваше ужасно. Дори човеците не заслужаваха такова отношение.
Чрез всевиждащото око на тизма маг-император Сайрок’х разбираше много повече от повечето добре обучени адари. Владетелят бе повече от всеки друг илдириец, беше сборът на тяхната раса, нейният връх. Неговите действия, мисли и решения диктуваха цялата история на Илдирийската империя. Кори’нх не можеше да оспори решението, но това не го караше да оправдава по-мрачните необходимости. Магът-император знаеше какво е най-добре за всички илдирийци, въпреки че някои трябваше да платят ужасна цена.