Разпръснати слънца
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Разпръснати слънца». Краткое содержание книги:
— Зевесетата ще ни подгонят веднага щом се вдигнем — рече Рлинда.
— Вероятно. Затова ни е нужна поне известна преднина.
— Няма никакъв начин да отворим вратите на хангара измънка БиБоб. — Ще ни трябва разрешение от контролния център. Няма да успеем…
Дейвлин го смрази с поглед.
— Вече съм се погрижил за това. — И побутна Рлинда напред. — Вие двамата се качете на „Любопитство“ и се подгответе за излитане. Аз ще взема „Сляпа вяра“. Може да се наложи да прибягна до някой трик.
— „Сляпа вяра“ си е мой. Аз ще летя с него.
— Дейвлин е прав. — Рлинда задърпа БиБоб към посочения им кораб. — Ако някой може да избяга с „Вяра“, това е той. Размърдай се, БиБоб.
Дейвлин й подхвърли един инфобележник. В ниската гравитация той описа плавна дъга, преди да попадне в ръцете й.
— Прекарай тези кодове през навигационната система и веднага ще получиш разрешение за излитане.
Рлинда и БиБоб се втурнаха към „Любопитство“. Когато стигнаха люка, тя спря и се обърна.
— Дейвлин… благодаря.
Той я погледна.
— Ти ме чакаше на Рейндик Ко, когато всички останали се бяха отказали от мен. — Повдигна рамене. — Това е най-малкото, което мога да направя за теб.
90.
Съливан Голд
Претоварените евакуационни модули използваха по-голямата част от горивния си запас, за да ги отдалечат от гъмжащия от хи дроги газов гигант. Съливан можеше само да се моли и надява, че ще успеят да се доберат до Илдира. Шансовете не бяха на тяхна страна, но той не губеше вяра.
За негов ужас един от модулите се сблъска с къс скала и получи пробойна. Въздухът напусна за миг тясното помещение и всички вътре загинаха, преди да успеят да се справят с утечката. В останалите дванадесет модула горивото и въздухът бяха на изчерпване.
Но не след дълго се срещнаха с кораби на Слънчевия флот, пратени на помощ на Кронха 3.
Ако въздухът в модула не бе толкова спарен и ако не беше така тясно, всички щяха да заподскачат от радост. При тези обстоятелства можеха само да въздъхнат от облекчение. Някои вече бяха изгубили съзнание и се наложи да ги свестяват.
Усетили близостта на много по-силно тизм-поле, илдирийците се оживиха. Колкер единствен оставаше потиснат и объркан, сякаш бе ослепял след загубата на фиданката. Съливан го докосна по рамото.
— Малко остана. Магът-император сигурно ще ни изкаже благодарност, че спасихме поданиците му. Ще се погрижи да ни откарат у дома и там ще получиш нова фиданка. Не се измъчвай повече.
Колкер си пое дълбоко дъх, сякаш се опитваше да се успокои.
— Не знаеш какво е да си без телевръзка… дори за кратко.
Табита се беше навела над предавателя.
— Викам бойните лайнери на Слънчевия флот. Хидрогите разрушиха облачните комбайни на Кронха 3. Караме оцелели от двете небесни мини, но животоподдържащите ни системи са на изчерпване. Нужна ни е спешна помощ.
Седемте бойни лайнера увиснаха около спасителните модули. Приличаха на огромни хищни риби.
— Магът-император ни прати да проверим какво става на Кронха 3 — отвърна септарът. — Ще ви качим на борда и ще получите нужните грижи и ще бъдете в безопасност, докато приключим със задачата.
— Това е най-добрата новина, която съм чувал от дни — рече Съливан.
Спасените илдирийци бяха безкрайно щастливи, че отново са сред свои сънародници. Жена с дълга коса и изящни черти пристъпи напред. Очите й бяха с кехлибарен цвят, който напомняше на Съливан за хубаво уиски.
— Аз съм Язра’х, дъщеря на мага-император. Благодаря ви, че сте спасили моите сънародници, въпреки цената, която е трябвало да заплатите. — Бегълците вече бяха разказали какво се е случило по уредбата, докато очакваха да ги прехвърлят на борда. — Ние ще ви осигурим храна и убежище, както и всички удобства, с които разполагаме, докато ви откараме на Илдира. Баща ми иска лично да ви поднесе благодарностите си.
Съливан се изчерви.
— Сигурен съм, че вашите сънародници щяха да направят същото за нас.
Илдирийците и хората бяха разпределени в различни каюти и почти не се срещаха. Отначало това се стори странно на Съливан, но после той си спомни за необяснимото поведение на Хроа’кс — илдирийците се бяха озовали сред свои и бяха погълнати от по-голямата група.
Седемте лайнера продължиха с пълна скорост към Кронха 3 и само след няколко часа стигнаха там. Язра’х и илдиийските войници явно бяха изпратени на някаква тайна мисия, но Съливан не разбираше какво се опитват да постигнат — хидрогите вероятно вече бяха унищожили и двете небесни мини. Опита се да разбере нещо от илдирийците, но те отказваха информация.