Катедралата

— Ще намери поне плановете, може би и самия архитект, в рамките на час. Почти мога да го гарантирам.

В тона му се долавяше нежелание да бъде разпитван по-подробно. Клайн се намеси пак:

— Трябва да получим от инспектор Лангли психопрофили, показващи че половината от терористите вътре са луди.

Губернатор Дойл попита:

— Ще съдействат ли тези офицери? Шпигел отговори:

— Аз ще се погрижа за Лангли. Колкото до Шрьодер, той е разбран човек и е политически ангажиран. С него няма да има проблем. А що се отнася до Белини, ще му предложим повишение и прехвърляне на място, което той посочи. — Шпигел отиде до телефона. — Още сега ще се обадя на медиите и ще им кажа, преговорите са стигнали до критична точка и е абсолютно наложително да забавят онези църковни призиви.

Дойл каза почти самодоволно:

— Аз поне знам, че моят човек, Лоугън, ще изпълни което му наредя. — Той се обърна към Клайн. — Не забравяй, че искам парче от тортата, Мъри. Поне един взвод трябва да е от 69-и полк.

Кметът Клайн погледна през прозореца.

— Дали постъпваме правилно? Или всички сме полудели?

Мартин рече:

— Ако чакате до съмване, значи наистина сте луди. Не е ли странно, че останалите не пожелаха да споделят това с нас?

Робърта Шпигел вдигна поглед, докато набираше номера:

— Някои плъхове предвиждат потъване на кораба и го напуснаха. Други плъхове надушват пиршество и се качиха на него. Преди слънцето да изгрее, ще разберем кои от плъховете са прозрели правилно нещата.

Берт Шрьодер седеше на бюрото си в кабинета на монсеньор. Лангли, Белини и полковник Лоугън стояха прави и слушаха кмета Клайн и губернатор Дойл да им нареждат какво се очаква от тях. Очите на Шрьодер се местеха от Клайн на Дойл, а мислите му препускаха бясно.

Робърта Шпигел седеше в своя люлеещ се стол, загледана в угасналата камина. В ръката си разсеяно клатеше чаша с бренди. Стаята беше изстинала и тя бе наметнала якето на Лангли върху раменете си. Майор Мартин се беше изправил до камината, зает с разглеждане на антиките върху полицата.

Комисарят на полицията Рурк стоеше до кмета и кимаше одобрително на всичко, което казваха Клайн и Дойл, опитвайки се да изтръгне подобни кимания от тримата си офицери.

Губернаторът спря да говори и погледна за миг Шрьодер. Нещо у този човек напомняше спящ вулкан. Той се опита да провери реакцията му:

— Берт?

Очите на Шрьодер се спряха върху губернатора. Дойл рече:

— Берт, не искам да те критикувам, но ако утрото настъпи и няма достигнат компромис, нито отлагане на крайния срок, а такива няма да има, и ако заложниците бъдат екзекутирани, а катедралата разрушена, тъкмо ти, Берт, ще получиш най-голямото обществено оплюване. Не е ли така?

Шрьодер не отговори. Кметът Клайн се обърна към Лангли:

— А ти, инспекторе, ще получиш служебно порицание.

— Да става каквото ще.

Белини каза разпалено:

— Ваша чест, ние можем да се справим с престъпници, но тези тук са партизани, въоръжени с военна техника, предупредителни аларми за настъпление на противника, автомати, ракети и… един Бог знае какво още. Ами ако имат и огнехвъргачки? А? Освен това са се укрепили в национално светилище. Божичко, все още не разбирам защо армията не…