Буря се надига

— Но само с по един кон за всяка няма да можем да се движим много по-бързо от армията! — каза Джолайн.

— Тъй ли? — Мат й обърна гръб. — Ванин, иди кажи на Мандевин да предаде на всички. Скоро спираме на лагер. Знам, че е още следобед, обаче искам Бандата да е достатъчно далече от селото, за да не ги заплашваме, но и достатъчно близо, та неколцина да идем да опипаме как са нещата.

Ванин кимна и смуши коня покрай колоната.

— А, Ванин — подвикна след него Мат. — И гледай Мандевин да разбере, че като казвам „неколцина“, имам предвид наистина много малка група, плюс мен и Талманес. Няма да позволя в селото да нахлуят седем хиляди войници, търсещи забавления! Ще купя каруца и колкото ейл мога да намеря и ще го пратя в лагера. Искам обаче стриктен ред и никой да не ми се вясва в селото. Разбрано?

Ванин кимна малко сърдито. Не е приятно да си този, който трябва да каже на мъжете, че няма да има отпуски. Мат отново се обърна към Айез Седай.

— Е? Приемате ли учтивото ми предложение, или не?

Джолайн само изсумтя и подкара в тръс коня си назад, явно отказала се от възможността да тръгне сама. Жалко. Макар че сигурно нямаше да й трябват повече от три дни, за да намери някой мухльо в някое село, който да й даде конете си, та групата й да може да тръгне по-бързо.

Едесина също тръгна, а Теслин пое след нея, като изгледа Мат с любопитство, но и с нещо като разочарование. Мат извърна очи, ядосан на себе си. Какво му пукаше на него какво си мисли?

— Това беше странно от твоя страна, Мат — подхвърли Талманес.

— Кое? Ограничението за мъжете ли? Добри хора са, Бандата, но не познавам войници, които да не са склонни да се набутат в някоя беля от време на време, особено ако се намира ейл.

— Не говоря за мъжете, Мат — каза Талманес и се наведе да изчука лулата си в стремето. Пепелта се посипа по каменния път. — Говоря за това как се отнесе с Айез Седай. Светлина, Мат, можехме да се отървем от тях! Според мен двайсет коня и малко пари щяха да са добра сделка, за да се отървем от две Айез Седай.

— Няма да позволя да ме разиграват — заяви Мат упорито и махна с ръка на Бандата да продължи похода. — Дори за да се отърва от Джолайн. Ако иска нещо от мен, да ме помоли с ей толкова учтивост поне, а не да се опитва да ме притиска да й дам каквото иска. Не съм й някакво паленце. — Да го изгори дано, не беше! И не се държеше като съпруг, каквото и да значеше това.

— Тя наистина ти липсва — каза Талманес малко изненадано.

— Какви ги дърдориш пък сега?

— Мат, ти не си винаги особено изтънчен човек, признавам. Понякога чувството ти за хумор наистина е малко хапливо и тонът ти е доста груб. Но рядко си пълен грубиян, не обиждаш преднамерено. Наистина си изнервен, нали?