Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
— Чарли, спри.
Той спира. Като изключен робот стърчи пред входа на „Маргаритка“. Ченето му виси. Източената лига се прекъсва и образува влажно петънце на линолеума, точно до единия абсурден, но иначе смешен пантоф.
Вира се изправя, приближава се до стареца и коленичи на пода. Ако знаеше онова, което знаем ние, едва ли ще рискува да доближи беззащитното си бяло вратле до старческите пръсти, които, макар и изкривени от артрита, не са изгубили силата си. Но тя, разбира се, не подозира нищо. Хваща левия пантоф и подканва стареца: — Вдигни. Чарлс Бърнсайд повдига десния си крак.
— О, я не се прави на луд. Другия, приятелю.
Бърни едва-едва повдига лявото си стъпало, колкото да му изуят пантофа.
— Дай сега десния.
Той незабелязано изважда пениса си от широкия панталон на пижамата и се преструва, че препикава наведената глава на сестрата. Гадната му усмивка се разтяга до ушите. Същевременно повдига десния си крак, за да му събуят и другия пантоф. Когато дежурната най-сетне вдига глава, сбръчканото старо хоботче е прибрано на мястото си. Той се изкушаваше да я „поръси със светена вода“, но прецени, че за днес е направил достатъчно пакости. Остава да изпълни една последна задачка, след което спокойно може да се пренесе в страната на сънищата. Вече е старо чудовище и трябва повече да си почива.
— Готово — въздъхва Вира. — Ще ми кажеш ли защо единият пантоф е по-мръсен от другия? — Не получава отговор. Въобще и не очаква. — Добре, хубавецо. Върви си в стаята и или пък в общия салон. Тази вечер има пуканки и желе, ако не се лъжа. Дават „Звукът на музиката“. Аз ще имам грижата да върна пантофите на собственика им, а това, дето ги беше взел, ще си остане между нас. Но повтори ли се, ще те обадя на шефа. Capisce?
Бърни стърчи насред коридора и безучастно се взира в една точка… но лукавата усмивка не слиза от сбръчканото му лице. Очите му проблесват. Capisce той, всичко capisce.
— Хайде, върви! — отпраща го Вира. — Само гледай да не изпуснеш на пода.
И сега не очаква отговор, но Бърни я изненадва. Гласът му е тих, но съвършено отчетлив:
— Я дръж малко по-възпитан език, тлъста краво такава, че да не ти го изтръгна от гърлото!
Сестрата се свива, сякаш й е зашлевил плесница. Бърни продължава да стои неподвижно с увиснали ръце и злорадо се подхилква.
— Изчезвай! — отсича тя. — В противен случай наистина ще те обадя.
Много важно, като го докладва. Чарли е една от дойните крави на Макстън и Вира го знае.
Старецът отново се помъква по коридора (Пит Уекслър е измислил название за тази походка — вика й „танцовата стъпка на дъртия пръдльо“), краката му вече са боси. По едно време се обръща. Втренчва в сестрата мътните си очи, подобни на мъждукащи лампи, и изтърсва:
— Думата, над която умуваш, е „карнивор“. Гарфийлд е карнивор. Разбра ли? Тъпа крава.
След което продължава да се тътри по коридора. Вира се вцепенява като ударена от гръм и зяпва от изумление, при което челюстта й провисва. Съвсем беше забравила за кръстословицата.
Като се прибира в стаята си, Бърни се просва на леглото и опипва гърба си. От кръста надолу всичко го боли, та се къса. По-късно ще позвъни на оная тлъста дърта крава да му донесе ибупрофен. Но за момента разсъдъкът му трябва да остане ясен. Предстои му да скрои още един номер.
— Падна ли ми, Потър — мърмори. — Добрият… стар… Потси. Всъщност въобще не проверяваше валчестите дръжки на вратите (не че Анди Рейлсбак някога ще узнае истината). Търсеше оня тъпак, дето в началото на седемдесетте му измъкна изпод носа изгодна сделка за построяване на общински жилища в чикагския квартал Саут Сайд, родното място на бейзболния отбор „Уайт Сокс“. За осъществяване на проекта щяха да бъдат отпуснати щедри федерални средства, както и няколко чувала с пари от щатската управа на Илинойс. Освен възможността легално да се краде, при строежа на жилищата щяха да изникнат още куп изгодни далавери, но проклетият мръсник Джордж Потър се откъсна с едни гърди напред, последва размяна на парични знаци под пословичната маса и Чарлс Бърнсайд (тогава може да е бил още Карл Биърстоун — в момента му е трудно да си спомни) остана на сухо. Дълги години след това продължаваше да следи крадеца. (Не той лично — както сигурно сме се досетили, зад гърба му стояха влиятелни хора.) Старият Потси — както го наричаха приятелите му по времето, когато все още имаше такива — фалира в Ла Ривиер през деветдесетте години и изгуби по-голямата част от парите, които бе скътал за черни дни. Но на Бърни това не му е достатъчно. Потси трябва да изтърпи още наказания, а съвпадението — как пък се случи този тъпанар да фалира тъкмо в това тъпо градче — е твърде щастливо, за да се изпусне току-така. Главният мотив на Бърни си остава безмозъчното желание безпричинно да причинява злини, но уреждането на някои стари сметки може да послужи на тази кауза.