Изповедник

Калан прецени поведението на петимата пазачи наоколо и видя, че в момента се тревожат повече за живота на императора, отколкото дали тя ще избяга, така че побърза да клекне до Джилиан. По лицето на Ничи се стичаха ивици кръв. Отстрани на бузата й се бяха отбелязали пръстените на Джаганг. Беше зашеметена, но се съвземаше.

— Ничи — прошепна припряно Калан и нежно повдигна раменете и главата й, — зле ли си ранена?

Сините очи на Ничи примигаха и се опитаха да фокусират лицето на Калан.

— Какво?

— Много ли си зле? — Калан побутна с пръст няколко кичура окървавена коса от очите й. — Счупи ли ти нещо?

Ничи вдигна ръка и опипа бузата си. Раздвижи челюст настрани, за да провери дали е в ред.

— Мисля, че съм добре.

— Трябва да станеш. Не мисля, че можем да останем тук дълго. Войната на Ричард започна.

Макар очевидно да я болеше, Ничи се усмихна. Нито за миг не се бе съмнявала.

Калан се изправи и с помощта на Джилиан изправи все още замаяната Ничи на крака. Джилиан обви ръка около кръста й, за да й помогне да се задържи. Ничи я прегърна през раменете за опора.

Джаганг хвърли поглед назад да провери Калан и я видя да помага на Ничи. Посочи Калан с една ръка, а с другата сграбчи един от специалните й пазачи. Избута го към нея.

— Не отделяйте поглед от нея! — изръмжа той. — Всичките!

Мъжете — единствените, които можеха да я видят, освен Джаганг и Ричард — изоставиха усилията си да помагат да отблъснат потоците побеснели войници и се запрепъваха да изпълнят заповедта му.

В целия хаос и объркване редовните пазачи на Джаганг обединяваха усилия с неизменните му лични телохранители, за да удържат врящата, ревяща, необуздана тълпа наоколо. Всички пазачи на Джаганг бяха едри, мускулести мъже, но не можеха да сторят много, за да отблъскват войниците от редовната армия. Сантиметър по сантиметър отстъпваха.

Същите редовни войници не целяха да се бият с охраната на императора или дори със самия император — те бяха изцяло залисани да се бият едни с други, упоени от страстите си. Но боят неусетно и неумолимо се приближаваше до императора. Джаганг крещеше на охраната си, побеснял, задето се държат прекалено внимателно с хора, които очевидно пренебрегват заповеди. Нареди на пазачите да изкормят всеки, който откаже да се отдръпне. Калан не смяташе, че Джаганг изобщо се тревожи за собствената си безопасност. Пазачите не се поколебаха. Огромните опитни мъже, които допреди миг бутаха войниците, сега започнаха да убиват онези, които се притискаха в тях. Джаганг грабна късия меч, който един разтревожен за безопасността му телохранител му подаде и изля яростта си, като започна да посича хора и от двете страни. Писъците им почти не се чуваха насред дивия рев на всеобщия бой.

Не че близките войници умишлено пренебрегваха заповедта да се отдръпнат — на практика те нямаха кой знае какъв избор. Притискаше ги тежестта на целия склон от мъже, които се изливаха надолу. Понеже цялата тълпа бе изцяло обсебена от битката, мъжете най-отдолу, близо до терена, попадаха под тази лавина и биваха безпомощно нанизвани на смъртоносните остриета на охраната на Джаганг.