Фатално лекарство
- Автор: Кук Робин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фатално лекарство». Краткое содержание книги:
Ван Слайк живееше в югоизточната част на града, на тиха и зелена уличка с добре поддържани тревни площи. Калхоун паркира зад няколко коли, които явно рядко мърдаха от местата си.
Къщата беше в изненадващо лош вид и просто плачеше за боя. По нищо не личеше, че в нея живее началник на голям отдел за поддръжка и ремонт. Капаците на прозорците бяха полуразковани и сякаш всеки момент щяха да паднат. Калхоун неволно потръпна и запали една пура за успокоение на нервите си. Отпи глътка изстинало кафе от картонената чашка пред себе си и започна външния оглед. Пред къщата нямаше никакво превозно средство, прозорците бяха тъмни. Явно и тук ще се наложи методът, до който прибягнах с жилището на Клайд Девъншър, въздъхна той и бавно слезе от пикапа. Отблизо състоянието на имота изглеждаше още по-зле. Дворът беше напълно занемарен, с купища изгнили листа под дърветата.
Звънецът не работеше. Наложи се да потропа на вратата, но вътре цареше пълна тишина. Слезе обратно по стъпалата пред малката веранда и заобиколи отзад. В дъното на терена се виждаше стар обор, превърнат в гараж. Огледа го отдалеч и продължи обиколката на къщата, опитвайки се да надникне през тъмните прозорци. Тази задача беше доста трудна, тъй като отдавна немитите стъкла бяха станали почти непрозрачни. Отзад имаше масивна двойна врата, заключена с тежък, отдавна ръждясал катинар. През нея вероятно се слиза в мазето, прецени Калхун. Върна се обратно под навеса на верандата, хвърли един продължителен поглед около себе си и предпазливо побутна вратата. Тя се оказа незаключена.
Почука още веднъж, просто за да бъде сигурен. Кокалчетата на пръстите го заболяха. В момента, в който се готвеше да завърти топката, вратата рязко се отвори и на прага се изправи Ван Слайк.
— Какво търсите тук? — подозрително попита той.
Детективът извади пурата от устата си и смутено промълви:
— Извинявам се за безпокойството, но просто бях наблизо и реших да се отбия… Нали помните, че ви обещах да се видим отново? Имам няколко въпроса към вас и ако не е неудобно…
— Няма проблем — отговори след кратко колебание Ван Слайк. — Но ви предупреждавам, че не разполагам с много време…
— Никога не злоупотребявам с гостоприемството — ухили се Калхоун и направи крачка напред.
Бийтън почука няколко пъти на вратата на Трейнор, преди отвътре най-сетне да се дочуят провлачените му стъпки.
— Изненадана съм, че си в кабинета си — рече тя.
Трейнор заключи след нея, покани я да седне и промърмори:
— Напоследък съм затънал до гуша в болничните дела… Налага се да идвам и през почивните дни, за да отхвърля малко работа.
— Не знаех къде да те търся — каза Бийтън и се насочи към едно от креслата.
— А как ме откри?
— Позвъних у вас и попитах Жаклин…
— Тя добре ли се държа? — попита Трейнор и седна зад бюрото си, отрупано с документи и фактури.
— Не особено.
— Не съм изненадан — мрачно промърмори той.
— Искам да поговорим за младата двойка лекари, които назначихме през пролетта — смени темата Бийтън. — И двамата се оказаха болка в задника, по тази причина вчера ги уволних… Мъжът работеше в приемния кабинет на КМВ, а жената — в патологията.
— Жената я помня от пикника на Първи май — кимна Трейнор. — Уодли се въртеше около нея като разгонен пес…
— Това е част от проблема, защото вчера тя се оплака от задявките му и заплаши да съди болницата. Твърди, че е съобщила на Кантор за поведението на шефа си далеч преди да бъде уволнена. Кантор го потвърди…
— Уодли има ли причина, за да я уволни? — сбърчи вежди Трейнор.
— Твърди, че има — кимна Бийтън. — На няколко пъти е напускала работа без негово разрешение.
— Тогава всичко е наред. Никой не може да ни пипне. Познавам почти всички съдии, които биха разглеждали евентуалната й жалба в съда. Убеден съм, че ще й изнесат една проповед и ще потвърдят уволнението.
— Въпреки това съм нервна — призна Бийтън. — Съпругът й, доктор Дейвид Уилсън, нещо рови. Сутринта го спипах в архивата и накарах охраната да го изгони. Вчера следобед е изтеглил от главния компютър справка за смъртните случаи през последните месеци…
— Това пък за какво му е?
— Нямам представа.
— Нали твърдеше, че около смъртните случаи всичко е наред? — вдигна вежди Трейнор. — Значи няма да имаме проблеми…
— Във всички болници справките за смъртните случаи се считат за поверителна информация — въздъхна Бийтън. — Обществеността не разбира как се съставят те и обикновено се стига до спекулации. Това е една от причините да ги пазим в тайна…