От Багдад до Стамбул
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «От Багдад до Стамбул». Краткое содержание книги:
«Преследване в Ориента» е пълно шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5), «Жълтоликия» (том 6).
От Багдад до Стамбул
1882–1888
Когато стрелбата започна, старият Барух вече беше легнал да спи. Веднага след това вратите на коридора му бяха разбити и от страх той се бе заключил в стаята си. Той излезе навън едва сега и като чу какво се е случило, плесна от учудване с ръце. Най-сетне всички пленени бяха събрани и готови за отвеждане. Тогава офицерът позволи на войниците си да ограбят къщата на гърка. Те не чакаха да им се повтаря и за десет минути от къщата беше изнесено всичко, което ставаше за носене.
В това време потърсих капитана и го попитах къде е командирът.
— Вън, пред къщата е — гласеше отговорът.
Вече го знаех, но исках да разбера нещо повече за този човек. Първоначално се съобразявах с мълчанието му, но после той не се бе отнесъл с мен така, както бях очаквал. Сега, след като битката беше приключила, той изобщо не ми обръщаше внимание, затова повече не считах за необходимо да бъда дискретен.
— Какъв чин има? — поинтересувах се аз.
— Не питай — прозвуча доста грубо отговорът. — Забранил е да казваме!
Точно затова трябваше да разбера! Един от войниците все още беше в двора на Барух и продължаваше да търси, докато другите грабеха. Значи за разлика от другите на него не му бе провървяло и ругаейки, се канеше да мине през къщата, за да излезе на улицата. Тогава го задържах.
— Нищо ли не можа да получиш? — попитах го аз.
— Нищо! — изръмжа той ядосано.
— Би могъл да спечелиш нещо от мен, ако ми отговориш на един въпрос.
— Какъв е въпросът?
— Какъв чин има офицерът, който ви доведе тук?
— Забранено ни е да говорим за него, но и той не помисли за мен. Ще ми дадеш ли двайсет пиастъра, ако ти кажа?
— Ще ги имаш.
— Той е миралай и се казва…
Войникът ми назова едно име, което по-късно изигра значителна роля и до днес е известен знатен велможа. Не е турчин по рождение и от любим слуга на някогашния си господар се бе издигнал до сегашното си положение благодарение на ума си.
Платих уговорената сума, а после погледнах към улицата. Миралаят стоеше точно пред вратата и беше невъзможно да не ме види.
Както и очаквах, той се приближи и попита:
— Всички франки ли са страхливи като теб? Къде беше, докато ние се биехме?
Ама че въпрос! Изпитвах голямо желание да му зашлевя един шамар.
— Ние също се бихме — отговорих му аз безразлично, — само че с онези, на които ти позволи да се изплъзнат. Един умен мъж винаги гледа да оправи грешките на другите.
— Кого съм оставил да избяга? — подскочи той.
— Всички, които успяха да се изплъзнат оттук. Тъй като ти не послуша съвета ми да завардиш изхода на тази къща, аз с моя слуга не бях в състояние да спра по-голямата част от подлеците, докато вие тук се занимавахте с няколко души. Какво ще правиш с пленниците?
— Каквото реши Аллах! Къде ще живееш утре?
— Разбира се, че тук.
— Няма да живееш повече тук.
— Защо?
— Скоро ще разбереш. Кажи къде да те намеря утре?
— При базиргян Мафлей, който живее близо до Йени Джами.
— Ще изпратя човек да те вземе.
След тези думи той се обърна и без да се сбогува, се отдалечи. По негов знак пленниците бяха доведени и обградени; после шествието потегли. Без да се обръщам повече след него, се върнах в двора и веднага забелязах защо утре няма да мога да живея повече тук. Този любезен офицер беше наредил да запалят къщата на гърка, а пламъците вече обхващаха таваните на стаите. Това беше типичен мюсюлмански начин човек да се отърве от един не особено приятен спомен.
Без да вдигам шум, се качих горе в нашето жилище, за да взема оръжията, които не бяхме използвали, и малкото други неща, с които се бяхме нанесли. Свалих ги на двора, а пламъкът лумна толкова силно нагоре, че светлината му можеше да се забележи и от улицата. Не е възможно да се опишат врявата и суматохата, които настанаха. Човек трябва да е бил свидетел на пожар в Константинопол, за да може да си представи необикновената паника, която стихията на огъня предизвиква. Никой не мисли за гасене; всички гледат да избягат и тъй като обикновено къщите са дървени, един такъв пожар често превръща в пепел огромни квартали.
Старият Барух беше онемял от страх, а жена му не можеше да се помръдне. Успокоихме ги, доколкото можахме, събрахме малкото им багаж и им обещахме сърдечен прием при Мафлей. Скоро дойдоха няколко носачи и напуснахме жилището, което не бяхме обитавали дори и един ден, а бяхме платили наем за цяла седмица. Във всеки случай богатият пекар не бе изгубил милион от този пожар.