Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Знаеш ли какво? Умирам от глад. Към два хапнах малко и смятах следобед да си направя паста, но когато се прибрах, дойде ти и ме отведе. Яла ли си?

– Преди известно време.

– Закарай ни до някоя кръчма с истинска храна.

– Всяка храна е истинска.

Той я погледна.

– Помислих, че си от онези, фанатиците на здравословното хранене.

– Не, аз съм фитнес фанатичка. Ако тренираш, можеш да ядеш каквото си искаш. Искам да кажа в разумни граници.

Тя спря на виадукта на Клараберг и помисли малко. Вместо да завие към Сьодермалм, продължи направо към Кунгсхолмен.

– Не знам как са кръчмите в Сьодер, но знам великолепна босненска кръчма на площад Фридхемсплан. Бюрекът им е фантастичен.

– Звучи добре – каза Микаел Блумквист.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР чукаше буква по буква своето изложение. Работеше средно по пет часа на денонощие. Изразяваше се точно. Стараеше се максимално да прикрива подробностите, които можеха да бъдат използвани срещу нея.

Фактът, че беше заключена, се превърна в предимство. Можеше да работи, когато бе сама в стаята, и дрънченето на връзка ключове или шумът на ключ, влизащ в ключалката, я предупреждаваха достатъчно навреме, за да скрие компютъра.

„Тъкмо когато заключвах вилата на Бюрман край Сталархолмен, пристигнаха Карл-Магнус Лундин и Сони Ниеминен на мотоциклети. След като известно време напразно ме търсили по поръка на Залаченко/Ниедерман, двамата бяха изненадани да ме видят на това място. Маге Лундин слезе от мотоциклета и обясни, че „мацката има нужда от един к-р“. Той и Ниеминен се държаха толкова заплашително, че се принудих да приложа правото си на самозащита. Напуснах мястото с мотоциклета на Лундин, който след това оставих на панаира в Елвшьо.“

Прочете пасажа и кимна доволна. Нямаше нужда да разказва как Маге Лундин я бе нарекъл курва и как тогава тя се бе навела, вдигнала „Р 3 Ванад“-а на Ниеминен и наказала Мундин, прострелвайки го в крака. Това полицаите можеха да установят, но трябваше и да го докажат. Тя нямаше намерение да им помага, като признае нещо, което би могло да ѝ донесе присъда за тежък побой.

Текстът бе нараснал до трийсет и три страници и вече му се виждаше краят. В някои части умишлено бе спестила подробностите, за да не подкрепи неволно някое от многото обвинения срещу нея. Дори скри някои явни доказателства.

Помисли малко, върна назад и прочете текста в онази част, в която разказваше за грубото и садистично изнасилване от страна на адвоката Нилс Бюрман. На тази част бе отделила най-много време и я бе редактирала няколко пъти, преди да остане доволна от крайния резултат. Частта се състоеше от деветнайсет реда. Лисбет по същество разказваше как я е ударил и съборил по корем на леглото, как е залепил устата ѝ с тиксо и как я е оковал в белезници. По-нататък описваше насилствените многократни анални и орални прониквания, на които я бе подложил през нощта. Обясняваше как по време на изнасилването вързал със собствената ѝ тениска шията ѝ и я душил толкова дълго, че тя временно загубила съзнание. Следваха още няколко реда текст, в които тя изброяваше уредите, използвани при изнасилването, включващи къс камшик, анална запушалка, груб дилдо и щипки, с които защипал зърната на гърдите ѝ.