Машината на Шарки
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Машината на Шарки». Краткое содержание книги:
— И зарежи тези говнярски шегички, да ме простят дамите.
— Да, Фриско е много готин — каза тя.
— Благ е като пръсната от юмрук устна, но иначе си го бива — каза Папа.
— Ще слезем до долния край на стъпалата, ще изпробваме радиовръзката. Може да има доста смущения. Сложи си говорителя в ухото.
— Много е неудобен — каза Папа.
— Сложи го все пак. По-добре да сме готови, когато слязат тук.
Фриско и Арч бяха навън, далеч от тълпата в един вход на завет от вятъра, който духаше на площада. Гласът на Шарки се чуваше високо и ясно по радиото.
— Тук Лешояд Едно за Лешояд Две. Приемаш ли?
— Тук Лешояд Две — каза Папа високо и ясно.
— Лешояд Едно за Гнездото. Добре ли ме чуваш?
— Ясно те чувам — каза Фриско. — Как изглежда това място отвътре.
— По-голямо е и от Астродоум — отговори Шарки. — Невероятно е.
— Е, приятно прекарване. Тук е по-студено от… хм, много е студено тук.
— Добре, нека да сме готови. Всеки момент ще се появят.
В претъпканата настройка на сградата Хочинс изведе Де Лароза на балкона.
— Какво става с Домино? — запита той.
— Нищо. Цял ден нямам вест от Киршман. Но все пак какъв ден беше, а? Този Шарки се оказва по-упорит, отколкото предполагахме.
— Започвам да се безпокоя. Ако е при полицията, те вече сигурно знаят всичко за нас.
Де Лароза се усмихна самоуверено.
— Не се притеснявай. Какво знае тя? Нищо. Отпусни се. Наслаждавай се на гледката. След по-малко от час ще сме преодолели още един проблем — и в същото време ще дадем на полицията търсения убиец.
— Надявам се да няма повече грешки — каза Хочинс.
— Аз не греша — отговори натъртено Де Лароза. — Аз само поправям грешки.
— Надявам се да се окажеш прав — каза Хочинс и се върна при гостите.
Де Лароза отиде по балкона до спалнята си и взе частния си асансьор до офиса. Чанг го очакваше там.
— Знаеш какво трябва да се направи, нали?
Чанг кимна.
— Помни, той е точен и бърз. Нищо че е стар. Има слух на заек и удря като отровна змия. Когато дойде моментът, действай бързо. Втора възможност няма да имаш.
Чанг пак кимна.
— Не мести трупа, преди всички да са заминали. Опасно е при толкова много хора наоколо.
— Hai.
— Joy shan.
— Dor jeh.
Той излезе тихо от стаята. Де Лароза се върна при гостите и започна да ги насочва към вратата.
— И така — каза той. — Дойде време и за Пачинко!
В апартамента за гости Скарди старателно рисуваше клоунска маска върху собственото си лице. Твърде много му се бе събрало — първо на лодката, след това и в тази разкошна затворническа клетка. Вече трябваше да излезе навън, да се движи сред хора, да се почувства пак част от човешката раса. Тази дегизировка щеше да е идеална. Беше се облякъл в шокиращ палячовски костюм, целия на червени и бели райета и с големи помпони вместо копчета. При толкова много грим никой нямаше да го познае, така че спокойно можеше да присъства на откриването.
Вече бе привършил с бялата боя за основа и синьото около устата си и сега си рисуваше големи кръгли червени очи, когато на вратата се почука.
Той се стресна. Отвори най-горното чекмедже и извади своя „Уудсмън“ 22-ри калибър. С пистолет в ръка отиде до вратата и погледна през шпионката.
Пак този проклет китаец.
Чанг държеше сребърен поднос с бутилка червено вино, чаша, тирбушон и бележка. Отвори вратата. Бележката бе адресирана до Хауърд и той я взе в спалнята си, за да я прочете, като държеше китаеца под око в отражението на огледалото на тоалетната маса.
На бележката пишеше:
Желая ти приятна вечер. Виното е за моя сметка.