Черната кула
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: Белгариада #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черната кула». Краткое содержание книги:
— Това си е наша работа — каза Анхег.
— Опитай се да се държиш възпитано! — Лейди Поулгара смъмри черекския крал.
Тя се обърна към императора.
— Миналото лято баща ми и аз ти обяснихме какво става, Ран Борун. Не чу ли какво ти казахме?
— Това беше преди да откраднете дъщеря ми — отвърна той сърдито. — Какво сте направили с нея? Преди беше различна, сега е съвсем невъзможна.
— Децата порастват, Ваше Величество — отвърна Поулгара философски. — Кралицата се изрази много правилно все пак. Наистина трябва да поговорим насаме.
— За каква кралица говорим? — каза хапливо императорът. — Не виждам никаква кралица тук.
Погледът на Се’Недра стана твърд.
— Татко — каза тя бързо, — знаеш много добре какво се случи. Така че престани да играеш разни игрички и говори разумно. Това е изключително важно.
— Ваше Височество ме познава достатъчно добре, за да знае, че никога не играя игрички — рече й той с леден тон.
— Ваше Величество! — поправи го тя.
— Ваше Височество! — настояваше той.
— Ваше Величество! — повтори тя и повиши тон.
— Ваше Височество — изсъска той през стиснати зъби.
— Трябва ли наистина да стоим тук и да се караме като невъзпитани деца пред очите на двете армии? — попита Поулгара спокойно.
— Знаеш ли, тя е права — каза Родар на Ран Борун. — Започваме да изглеждаме малко глупаво. Трябва да се опитваме да поддържаме поне илюзията за достойнство.
Императорът погледна неволно през рамо към проблясващите от легиони, разположени по хълмовете.
— Много добре — отстъпи той неохотно, — но искам отсега да се разберем, че единственото нещо, за което ще говорим, е изтеглянето ви от Толнедра. Ако ме последвате, ще отидем в моята палатка.
— Която се намира точно по средата на легионите Ви — добави Анхег. — Извини ме, Ран Борун, но не сме толкова глупави. Защо да не отидем в моята?
— Не съм по-глупав от вас, Анхег — тросна се императорът.
— Ако може да се намеся — каза кротко крал Фулрах. — В интерес на експедитивността не бихме ли могли да приемем, че точно това място е малко или много неутрално.
Той се обърна към Брендиг.
— Полковник, ще бъдете ли така любезен да се погрижите да опънат една голяма палатка тук?
— Веднага, Ваше Величество — отвърна Брендиг.
Крал Родар се ухили.
— Както виждате, легендарната практичност на сендарите не е мит.
Императорът изглеждаше малко ядосан, но накрая си спомни доброто възпитание.
— Отдавна не съм те виждал, Фулрах — каза той. — Надявам се, че Лайла също е добре.
— Изпраща ти много поздрави — отвърна учтиво кралят на Сендария.
— Ти си човек на здравия разум, Фулрах — избухна императорът. — Защо си се замесил в това безумно начинание?
— Мисля, че това е едно от нещата, които трябва да обсъдим насаме, не си ли съгласен? — предложи Поулгара.
— Как вървят разправиите за престола? — попита Родар като човек, който разговаря за незначителни неща.
— Все още продължават — отвърна Ран Борун също доста неангажирано. — Но хонетите, изглежда, обединяват силите си.
— Това е лошо — измърмори Родар. — Те имат лоша репутация.
Под ръководството на полковник Брендиг един взвод от сендарски войници издигна бързо огромна ярка палатка на зеления торф, недалече от тях.
— Справи ли се с херцог Кадор, татко? — попита Се’Недра.
— Животът на Негово Превъзходителство се превърна в истинско бреме — отвърна Ран Борун със смях. — Някой доста небрежно е оставил отрова до килията му и той опитал голямо количество от нея. Направихме му прекрасно погребение.
Се’Недра се усмихна.
— Толкова съжалявам, че го изпуснах.
— Палатката е готова вече — каза им крал Фулрах. — Да влезем вътре.
Всички влязоха и седнаха около масата, която войниците бяха внесли. Лорд Морин, шамбеланът на императора, държеше стола на Се’Недра, докато тя седне.
— Как е той? — попита тя облечения в кафява мантия мъж.
— Не е добре, принцесо — отвърна Морин. — Вашето отсъствие му причинява по-голямо страдание, отколкото той си признава.
— Храни ли се добре… почива ли си достатъчно?
— Стараем се, Ваше Височество — сви рамене Морин. — Но с баща Ви не е лесно да се справи човек.
— Носиш ли лекарството му?
— Естествено, Ваше Височество. Никъде не тръгвам без него.