Под купола 2
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-307-5
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 2». Краткое содержание книги:
— Намерихте ли го? Моля те, Картър, кажи, добре ли е Ръсти? Ако не е… — Тя пусна ръката му. — Ако не е, говори тихо, защото децата са отзад. Вече им се струпаха достатъчно тревоги.
Картър мина покрай нея, влезе в кухнята и погледна през прозорчето над мивката.
— Какво прави докторът-хипар тук?
— Доведе децата, за които се грижи. Каро ги заведе на снощната среща и… знаеш какво ѝ се случи.
Картър се изненада от бързото ѝ дърдорене. Може би не знае нищо. Фактът, че е била на снощната среща и че все още е тук, говореше в подкрепа на тази идея. „А дали не се опитва да ме извади от равновесие? Дали не предприема, как се казваше… превантивни действия? Възможно е, тя е умна. Това си личи от пръв поглед. Освен това е доста привлекателна за жена на нейната възраст.“
— Намерихте ли го? Да не би Барбара… — Тя с лекота придаде тревожна нотка на гласа си. — Да не би Барбара да му е сторил нещо? Да не би да го е пребил и да го е зарязал някъде? Можеш да ми кажеш истината.
Той се обърна към нея, усмихвайки се непринудено. Бледата светлина, идваща от прозореца, едва докосваше лицето му.
— Ти първа.
— Какво?
— Казах, ти първа. Ти ми кажи истината.
— Знам единствено, че го няма. — Раменете ѝ се отпуснаха. — А ти не знаеш къде е. Виждам, че не знаеш. Ами ако Барбара го убие? Ами ако вече го е…
Картър я сграбчи и я завъртя, както би завъртял партньорката си на танци, после изви ръката ѝ зад гърба толкова силно, че рамото ѝ изпука. Тя не беше усетила какво ще последва, защото действията му бяха направо светкавични.
„Той знае. Знае и ще ме измъчва. Ще ме измъчва, докато не кажа.“
Усещаше топлия му дъх върху ухото си. Наболата му брада одраска бузата ѝ и тя потрепери.
— Не продавай краставици на стар краставичар, мамче — каза тихичко той. — Двете с Уетингтън винаги сте били дупе и гащи. Да не би да искаш да ми кажеш, че не си знаела, че тя се кани да освободи съпруга ти? Това ли искаш да ми кажеш?
Той издърпа ръката на Линда още по-нагоре. Тя прехапа устни, за да не изпищи. Децата бяха там отвън; Джанел се провикна през рамо към Търстън, настоявайки той да бута по-силно люлката. Ако чуеха писък…
— Ако ми беше казала, щях да кажа на Рандолф — изломоти задъхано тя. — Мислиш ли, че бих изложила на риск Ръсти, при условие че той не е сторил нищо лошо.
— Сторил е достатъчно. Заявил е, че няма да лекува шефа, докато той не подаде оставка. Чисто изнудване. Чух го. — Отново дръпна ръката ѝ. Линда изстена. — Нещо да кажеш по този въпрос? Мамче?
— Може и да си прав. Нито съм го виждала, нито съм го чувала, така че не знам какво е станало. Но той е единственият медик в този град. Рени не би го екзекутирал. Барбара, може би, но Ръсти — не. Разбирам това, ти също трябва да го разбереш. А сега ме пусни.
Картър за малко да я послуша. Всичко отговаряше. След това му хрумна по-добра идея. Изблъска Линда към мивката.
— Наведи се, мамче.
— Не!
Той отново дръпна ръката ѝ. Линда имаше чувството, че раменната ѝ става всеки момент ще изскочи.
— Наведи се! Все едно че миеш прекрасната си руса косица.
— Линда! — провикна се Търстън. — Как си?
„Господи, не му позволявай да ме пита за продуктите. Моля те, Господи!“
Тогава през главата ѝ мина друга мисъл: „Къде са куфарите на децата? Ами ако са в дневната?“
— Кажи му, че си добре — каза Картър. — Не е нужно да забъркваме хипара в тази работа. И децата. Нали така?
Разбира се, че не. Само че къде бяха куфарите им?
— Добре! — извика тя.
— Привършваш ли вече? — попита той.
„О, Търстън, млъкни!“
— Още пет минути и съм готова.
Търстън като че ли се канеше да я попита още нещо. Отказа се и продължи да люлее момичетата.
— Добре се справи. — Картър се беше притиснал в нея. Имаше ерекция. Тя усещаше пениса му през дънките си. Струваше ѝ се, че е с размерите на голям банан.
— Още пет минути и си готова?
Линда се канеше да излъже, че е приготвяла закуска, когато се сети, че мръсните купи са в мивката. Нищо не ѝ идваше наум, затова за момент ѝ се прииска той отново да притисне члена си в задника ѝ (когато долните им глави са заети, мъжете превключват горните си глави на автоматичен режим).
Той обаче направи друго — изви още по-жестоко ръката ѝ.
— Говори, мамче. Направи татко щастлив.
— Курабийки — изпъшка тя. — Казах му, че ще изпека курабийки. Децата поискаха.
— Курабийки без електричество — измънка замислено той. — Много добър опит.