Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Сбърка пътя — обадих се.
— Еднопосочни улици, мадам — обясни той. — Нещата малко се промениха от последното ви идване тук. — После рязко зави наляво пред гара Блекфрайърс. Посегнах към дръжката да сляза и чух как ключалката на вратата изщрака.
— Остани в колата, лельо — спря ме Галоуглас.
Ленард отново завъртя волана наляво и продължихме по неравни павета.
— Блекфрайърс Лейн — прочетох профучалата покрай нас табела. Задърпах дръжката на вратата — Пуснете ме.
Колата рязко спря, блокирайки входа към един товарен кей.
— Къщата ви, мадам — обяви Ленард с тона на екскурзовод и посочи тухлената офис сграда в червено и кремаво, която се извисяваше над нас. Той отключи вратите. — В района е безопасно. Моля, внимавайте с неравния паваж. Не искам да ми се налага да обяснявам на отец X как сте си счупили крака, нали така?
Стъпих на каменния тротоар. Беше по-стабилен от обичайната кал и тиня на Уотър Лейн, както наричахме улицата в миналото. Автоматично тръгнах в посоката, в която се намираше катедралата „Сейнт Пол“. Усетих как нечия ръка ме хваща за лакътя и ме спира.
— Знаеш мнението на чичо за самотното скитане из града. — Галоуглас се поклони и за момент го видях в жакет и опънати по краката панталони. — На вашите услуги, мадам Ройдън.
— Къде точно се намираме? — учуди се Сара, оглеждайки околните алеи. — Това не ми прилича на жилищен район.
— Блекфрайърс. Навремето тук живееха стотици хора. — Само няколко крачки ме отведоха до тясна калдъръмена улица, която навремето водеше към сърцето на стария приорат Блекфрайърс. Намръщих се и посочих.
— „Кардиналската шапка“ не беше ли там? — Пивницата беше едно от свърталищата на Кит Марлоу.
— Добра памет, лельо. Сега наричат улицата Плейхаус Ярд.
Задната част на къщата ни опираше в тази част на бившия манастир. Галоуглас и Сара ме последваха в глухата уличка. Навремето тя бе пълна до пръсване с търговци, занаятчии, домакини, чираци и деца, без да споменавам талигите, кучетата и пилетата. Днес беше пуста.
— Намали малко — раздразнено помоли Сара, мъчейки се да не изостава.
Нямаше значение колко се е променил старият квартал. Сърцето ми ме упътваше и краката ми го следваха бързо и уверено. През 1591 година щях да съм заобиколена от паянтовия жилищен и увеселителен комплекс, който се бе пръкнал на територията на бившия манастир. Сега на негово място имаше офис сгради, малка жилищна сграда за заможни бизнесмени, още офис сгради и централата на лондонските аптекари. Пресякох Плейхаус Ярд и се вмъкнах между две сгради.
— Сега пък къде тръгна? — обърна се Сара към Галоуглас. Раздразнението й растеше.
— Може и да бъркам, но май търси задния път до замъка Бейнард.
Спрях в началото на тясна улица на име Чърч Ентри, за да определя къде съм. Ако можех да се ориентирам правилно, щях да намеря къщата на Мери. Къде беше печатницата на Фийлдс? Затворих очи, за да не се разсейвам от нелепите съвременни сгради.
— Точно тук — посочих. — Точно тук беше печатницата на Фийлдс. Аптекарят живееше през няколко къщи по-нататък. Улицата водеше надолу до кея. — Въртях се и сочех постройките, които виждах в съзнанието си. — Тук беше входът към магазина за сребърни прибори на мосю Вален. Оттук можеше да се види градинката в задния му двор. А там беше старата порта, през която влизах в замъка Бейнард. — Останах така за момент, потопена в познатото чувство за бившия ми дом, и си мечтаех да отворя очи и да се озова в слънчевата дневна на графиня Пембрук. Мери би разбрала чудесно сегашното ми положение — беше щедра на съвети по династични и политически въпроси.
— Мътните да ме вземат — ахна Сара.
Рязко отворих очи. На няколко метра от мен имаше прозрачна дървена врата в занемарена, също така прозрачна каменна стена. Хипнотизирана, аз се опитах да пристъпя към нея, но бях спряна от сините и кехлибарени нишки, които се увиха здраво около краката ми.
— Не мърдай! — уплашено извика Сара.
— Защо? — Виждах я през завесите на някогашните магазини.
— Направи заклинание обратно на часовника. То превърта образи от миналото, също като на кино — каза Сара, взирайки се в мен през прозорците на пекарната на господин Прайър.
— Магия — изстена Галоуглас. — Точно това ни трябваше.
Възрастна жена в спретната тъмносиня жилетка и светлосиня шемизета, която си беше съвсем от настоящето, излезе от близката жилищна сграда.
— Тази част от Лондон може да бъде малко сложна, магично казано — обади се тя с онзи авторитетен и жизнерадостен тон, на който бяха способни единствено британските жени на определена възраст и с определен социален статус. — Няма да е зле да вземате предпазни мерки, ако смятате да правите още заклинания.