Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Ала имаше факти, които нямаше как да отрече. Сейчан беше убила венецианския куратор, за да вземе обелиска. Хладнокръвно. А при първата им среща, преди години, се беше опитала да убие и него.
Думите на Насър отекнаха в главата му:
„Поне знаеш с кого споделяш леглото си…“ Само че Грей всъщност не знаеше.
Не знаеше на кого да вярва, на кого да се довери.
Само едно нещо знаеше със сигурност. Вече нямаше право на грешки. За всяка грешка щеше да плати жестоко — и не само той.
19:05
Хариет се дърпаше и плачеше, обзета от безумен ужас.
— Моля ви, недейте…
Пазачът стискаше китката й като менгеме, натискаше дланта й към масата. Горелката съскаше само на сантиметри от ръката й.
Анишен приближи резачката.
— Он-че, бон-че, счу-пе-но пи-рон…
Нагласи резачката на безимения й пръст. Диамантът на годежния й пръстен блестеше под светлината на електрическата крушка.
— Не…
Силно изпукване отекна в празния хангар и стресна всички.
Хариет обърна глава, Анишен също. На два метра от тях пазачът, който държеше главата на Джак, за да гледа как осакатяват съпругата му, извика и политна назад. От носа му бликаше кръв.
Джак се метна встрани — беше ударил с глава пазача в лицето, — измъкна пистолета от кобура му и го вдигна въпреки затрудняващите го белезници.
— Наведи се, Хариет! — извика и стреля.
Пазачът, който държеше пистолет до бузата на Хариет. получи куршум в гърдите и отхвръкна назад. Пистолетът му се хлъзна нанякъде в мрака.
Вторият пазач пусна ръката на Хариет и посегна към оръжието си.
БУМ!!!
С периферното си зрение Хариет видя как ухото и бузата му изчезнаха в мъгла от кръв. Ала нейното внимание беше насочено изцяло към Анишен. Тя вече беше захвърлила резачката и посягаше да вземе пистолета си от плота на масата. Грабна го и се извъртя мълниеносно към Джак.
Все още с ръка на масата, Хариет се хвърли към горелката. Натисна копчето и пламъкът облиза китката на Анишен. Тя изкрещя и натисна спусъка. Куршумът се заби в бетонния под и рикошира нанякъде. Ръкавът на Анишен се подпали и тя отскочи и изпусна пистолета.
Джак стреля пак, но не улучи. Болката обаче сякаш бе вляла допълнителни сили на Анишен.
Тя отскочи настрани, прекатури масата с ритник и се измъкна през някаква врата.
Джак стреля още два пъти… после се хвърли към Хариет. Изправи я, прегърна я и я поведе към стълбите.
— Трябва да се махнем оттук. Изстрелите… Над главите им вече се чуваха викове.
— Товарният асансьор — каза Джак.
Хукнаха към отворената кабина — Джак куцукаше заради протезата. Влязоха и Джак натисна бутона за шестия етаж. Предпоследния.
— Централния етаж сто на сто го охраняват. Ние ще тръгнем нагоре. Може да намерим пожарен изход… телефон… или просто ще се скрием някъде и ще чакаме.
Дръпна Хариет в дъното на кабината, когато асансьорът стигна до централния етаж. Чуха се викове. Фенерчета разсичаха мрака. Поне двайсетина души. Джак беше прав. Трябваше да намерят друг изход или начин да повикат помощ. Или, в най-лошия случай, да се скрият някъде.
Асансьорът продължи нагоре.
Джак я притисна към себе си.
Тя отпусна глава на рамото му.
— Джак… как… ти беше толкова…
— Оглупял? — Джак поклати глава. — За Бога, Хариет, наистина ли мислеше, че съм чак толкова зле? Знам, че в хотела си изпуснах нервите, но… Извинявай, че те ударих. Тя се притисна още по-силно към него.
— Когато ти пуснаха ток с тазера, реших, че… Благодаря на Бога, че си добре.
— Яко ме ужилиха, с онова нещо тия копелета, вярно е Но когато разбрах, че ми даваш хапчетата само наужким… Искаше да си мислят, че съм по-зле, отколкото бях, нали? За да свалят гарда.
Тя го погледна.
— Значи през цялото време си се преструвал?
— Е, за напикаването, наистина се напиках — ядосано каза той. — Тия тъпанари не ме пуснаха до шибаната тоалетна.
Асансьорът спря.
Джак отвори решетките, даде й знак да излезе, после пак ги затвори. Провря ръка през една пролука и натисна бутона за приземието. Асансьорът потегли надолу.