Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Джими поклати глава.
— Нищо не чуваме.
— Моля ви, продължавайте — каза Джени, после се обърна към Брайън. — Какво мислиш?
— Че ни принуждават да кацнем някъде.
— Принуждават ни да кацнем?
— Да, и ако съм прав, там на пистата ще ни чакат въоръжени посрещачи. Кой знае какво им е казал командирът.
На борда на „Еър Форс Едно“
Президентът поклати глава и въздъхна. Изражението му внимателно се наблюдаваше както в залата за извънредни ситуации, така и в Пентагона. Заложено е твърде много, за да рискувам, помисли си той. Опасността от терористична операция бе затруднила вземането на всяко решение и той бе поставен на границата между ясната заплаха и възможността за ужасна грешка.
Ако беше антракс или ядрено оръжие, можеха да загинат милиони. Ако сбъркаше, триста души щяха да платят тази грешка с живота си. Самите цифри правеха решението му неизбежно. Рискът беше прекалено висок.
— Много добре — каза президентът унило. — Унищожете самолета.
— Слушам, сър — каза Бил Сандерсън и кимна на друг офицер в залата за извънредни ситуации, който предаде командата, без да знае, че от Пентагона вече я бяха чули.
Заповедта беше предадена от оперативния център на самолетоносача „Ентърпрайз“ на старши лейтенант Крис Бъртън за броени секунди.
— Зелена светлина, Зверче. Повтарям, базата дава зелена светлина.
— Разбрано — потвърди Бъртън с тон, който издаваше примирение. — Заставам на позиция.
Чу се звукът от бойната глава на ракета въздух-въздух, която изръмжа силиконовото си съгласие, че е уловила целта и я следи. Звукът бързо прерасна във вой, който издаваше установено радарно насочване.
— На позиция за стрелба — предаде Бъртън.
Диспечерът от „Ентърпрайз“ заговори забързано:
— Зверче, целта е на 130 километра от брега. Свали го веднага. Доближава те подкрепление от осем изтребителя „Мираж“ на разстояние от десет до петнайсет километра.
— Хващаме ги на радара — потвърди Бъртън. — Две, три, четири, на позиция за стрелба. Тигър, стойте високо.
Изтребителите насочиха ракетите си „Сайдуайндър“ към двигателите на боинга.
В пилотската кабина на изтребителя водач Крис Бъртън усети как пръстът му докосва спусъка и се поколебава, когато заговори на колегата си отзад:
— Помогни ми, Бори. Има ли нещо, което не сме пробвали?
— Давай, Зверче. За бога, това може да е летяща ядрена бомба.
Крис усети как пръстът му се кани да натисне спусъка. Съзнателно възпря импулса си, опитвайки се да открие нещо, каквото и да е, което да разсее страха му, че се кани да избие невинни цивилни граждани.
— Какво чакаш, Зверче? — попита Бори.
— Още нещо! — отвърна Крис, като натисна предавателя и каза на останалите пилоти да задържат позиция. — Бори, включи отново радиото на едно-двайсет-едно-точка-пет и му кажи, че ако не ме последва, ще го свалим.
— Разбрано — отвърна Бори.
— База — предаде Бъртън. — Опитвам още една маневра, за да го убедя да ме последва.
Той изключи ракетите си и побутна дроселите, като отново ускори, за да настигне и да изпревари боинга.
— Съвсем не, Зверче — отвърнаха от базата. — Изпълни заповедта веднага.
— Не още, сър. Нещо не е наред в тази работа.
— Зверче, трябва да стреляш незабавно.
— Изчакайте, база.
— Съвсем не, по дяволите. Веднага изстреляй тези ракети!
— Изчакайте. Ще стрелям с картечницата, за да привлека вниманието му.
— Няма време, Зверче. Изпълнявай заповедите си.
На задната седалка на водещия „Томкет“ Бори натискаше бутона за предаване.
— „Меридиън“ шест, това е последно предупреждение. Повтарям, това е последно предупреждение. Не виждаме никого на борда, освен човека в кабината и ако не обърнете самолета и не поемете обратно за кацане в Алжир, ще ви простреляме с ракети. Повтарям, при отсъствие на доказателство за пътници или съгласие от ваша страна ще ви свалим. Това е последната ви възможност.
Отговор не последва.
Бъртън вече се беше плъзнал назад на позиция зад боинга и беше привел ракетите в състояние на бойна готовност. Натисна спусъка и изпрати картечен откос в нощта. Трасиращите куршуми очертаха линия пред боинга, а шумът незабавно отекна навсякъде. Още веднъж светна с фенерчето си в кабината, а после към дясната си ръка, като правеше знак на пилота да го последва и да завие наляво. Стори му се, че пилотът на боинга кима, и Бъртън за последен път леко зави наляво, като се молеше пътническият самолет да го последва.