![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Моята покана бе приета на мига и аз вечерях в самия център на цял парламент, в който всички започнаха да говорят едновременно, така че трябваше да посочвам онзи, когото исках да изслушам, и да кажа на останалите да млъкнат.
— Как бяха повдигнати обвиненията? — попитах направо.
И хорът започна нехармоничните си обяснения, че графът яздел през гората, паднал от коня и едва се прибрал у дома. След като се нахранил и наспал добре, той се събудил възстановен и готов да иде на лов, но тогава болката се върнала и се наложило пак да си легне.
Цяла нощ графинята седяла до леглото, заедно с майка му, и слушала стенанията му.
— Раната е дълбоко в него — обявила жена му. — Не мога да му помогна. Скоро на устните му ще избие кръв. Трябва да му дадем нещо за болките.
И тогава, както предрекла, на устните му се появила кръв и стенанията му се засилили. Той започнал да крещи на жена си, която била излекувала мнозина, да му донесе най-добрите си лекове. Графинята отново уверила свекърва си и децата си, че не притежава сила да изцери тази рана. И от очите й потекли сълзи.
— Е, може ли вещица да плаче, питам ви? — обади се ханджията, който бе слушал разказа, докато бършеше масата.
Признах, че според мен не е вероятно.
Тогава те започнаха да описват бавната смърт на графа, който накрая започнал да крещи, защото болките му станали непоносими, макар че жена му му дала вино и билки, за да облекчи страданията и да освободи съзнанието му.
— Спаси ме, Дебора — крещял той и не пожелал да види свещеника, който дошъл. Но тогава, в последния си час, пребледнял и трескав, кървящ и от устата, и от червата, той извикал свещеника и обявил, че жена му е вещица и винаги е била такава, че майка й е изгорена за вещерство и сега той страда заради нейните грехове.
Свещеникът се отдръпнал с ужас, сметнал, че това са бълнувания на умиращ човек. През всичките години тук той обожавал графинята и живеел от нейната щедрост, но старата графиня прихванала сина си за раменете, накарала го да легне, после казала:
— Говори, синко.
— Вещица, такава е, и винаги е била такава. Тя ми довери това, омагьоса ме с хитрините на млада невеста, плака на рамото ми. И така ме обвърза към себе си и дяволските си номера. Майка й я е научила на черното изкуство в град Донелайт в Шотландия, и точно там са я изгорили пред очите на дъщеря й.
А на жена си, която била коленичила до леглото и ридаела, захлупила глава на ръцете си, той изкрещял:
— Дебора, за бога. Аз умирам. Ти спаси жената на хлебаря, спаси дъщерята на мелничаря. Защо не спасиш и мен!
Толкова бил обезумял, че свещеникът не могъл да му даде последно причастие и той умрял проклинайки и в ужасни мъки.
Младата графиня като че обезумяла, когато той затворил очи. Започнала да го вика, да го уверява в обичта си, а после сама паднала като мъртва. Синовете й, Кретиен и Филип, и дъщеря й Шарлот се събрали около нея, опитвали се да я успокоят и я прегръщали, докато лежала на пода.
Но старата графиня не забравила думите на сина си. Отишла в покоите на снаха си и открила в шкафовете не само безброй мехлеми, мазила и отвари за лечение на болести и за отровителство, но и странна кукла, издялана от дърво, с глава, направена от кост, с издълбани очи и уста, с черна коса и мънички цветчета в копринената коса. Обзета от ужас, старата графиня я изпуснала, защото знаела, че може да е само дело на злото, тъй като твърде много приличала на сламените кукли, които селяните правели при старите езически ритуали и срещу които свещениците проповядвали. След това отворила друга врата и там намерила безброй бижута и много злато, на купчини, в ковчежета, в малки копринени торбички, които снаха й със сигурност смятала да открадне след смъртта на съпруга си.
Младата графиня била задържана на часа, а свекърва й завела децата й в покоите й, за да им покаже природата на ужасното зло, та да могат да се изправят с нея срещу вещицата.
— Но всички знаят — каза синът на ханджията, който говореше най-много от всички, — че бижутата са собственост на младата графиня, която ги донесе със себе си от Амстердам, защото е била вдовица на богат мъж, а нашият граф, преди да тръгне да търси богата жена, притежаваше единствено хубавото си лице, поизтърканите си дрехи, замъка и земята на баща си.
О, как ме заболя от тези думи, не можеш да си представиш. Само почакай и чуй разказа ми.
Тъжни въздишки се чуха от цялата компания.