Да разбиеш мълчанието [bg]

Тони се облегна на парапета и пъхна ръце в джобовете си, за да ги стопли.

— Разбирам позицията ти, която се опитваш да огласиш. Тези жени трябва да замлъкнат. Трябва да престанат да карат мъжете да се притесняват, когато искат от тях да бъдат истински съпруги и майки. Трябва да си затварят устата, нали?

Мартин обърна глава към него.

— Могат да правят каквото искат. Но нямат право да се опитват да убеждават останалите жени да мислят като тях. Ако една жена иска да бъде добра майка и съпруга и да се грижи за семейството си, никой няма право да ѝ казва да не го прави. Никой няма право да се опитва да ги настрои срещу мъжа, който се грижи за тях — предвид обстоятелствата, това беше доста продължително изказване, което зарадва Тони.

— Когато майка ти и баща ти са дошли тук на приема по случай сватбата им, те просто са искали да живеят като щастливо семейство.

— Точно така. И ние бяхме щастливи. Тя беше щастлива. Докато онези жени ни я отнеха.

— И ти самият си искал същото, нали? Да създадеш семейство със Сара?

Матю трепна.

— Не искам да разговарям за Сара.

— А тя е провалила всичко.

— Онези така наречени нейни приятелки, които ѝ пълнеха главата с глупостите си, казваха ѝ, че е прекалено рано да ражда, казваха ѝ, че не съм достатъчно добър, за да обвързва живота си с мен. Не трябваше да се вслушва в тях. Но те успяха да я убедят. Не я оставиха на мира, за да помисли сама за тези неща — той се попремести на задните си част малко по-напред на перилото.

— Не мога да си представя как бих се чувствал, ако жена, която обичам, убие детето ми — поде Тони. Сега вече беше време да забие иглата. Да предизвика реакция. Докато все още разговаряха, имаше надежда. — Предполагам, че бих бил съсипан от скръб. И бих се разгневил. Тя нямаше право да постъпи така, нали? — ударът му не срещна ответен удар. Мартин не каза нищо; продължаваше да се взира надолу, към улицата. — Всеки мъж би изпитал необходимост да предприеме нещо по въпроса. Проблемът е, че Сара е била само върхът на айсберга. Накъдето и да погледнеш онлайн, си виждал как други жени тласкат други момичета като Сара да направят същото.

Този път Мартин проговори.

— Нямаш представа — каза той с хрипкав глас, който застърга в гърлото му.

— Всъщност имам. Те са навсякъде. Мога да разбера защо си решил, че е добра идея да представиш нещата така, като челите са се осъзнали и са се самоубили от срам, след като са разбрали в какво са се превърнали. Много добра идея. При това е имала ефект. Постигнал си желаното — на предварителното следствие да ги обявят за самоубийци.

Тони видя как едното ъгълче на устата на Мартин потрепна леко. Едва забележима усмивка. Този човек се гордееше със стореното, въпреки че му се беше наложило да прекрати изпълнението на мисията си, преди да я доведе до успешен кран.

— Само че се оказа малко прекалено умен. Книгите като пътепоказатели са били добра идея, но в момента, в който някой като мен забележеше, че не става дума за самостоятелен случай, щеше така или иначе да стане очевидно, че някой контролира събитията.