Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Последната императрица [bg]
Последната императрица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последната императрица [bg]

Электронная книга - «Последната императрица [bg]». Краткое содержание книги:

Шеметен трилър за пътуване във времето от автора на бестселъра „Честотата на Шуман“. През 1860 г. в Забранения град в Пекин се появява млад мъж с поразителни сапфиреносини очи. Той, изглежда, знае всичко за бъдещето… Това е Рандъл Чен — пътешественик във времето, изпратен в миналото с мисията да брани най-великото съкровище в Азия. Но въпреки изключителната си прозорливост, Рандъл подценява императрица Цъ Си — пресметлива манджурска красавица, копнееща ненаситно за власт. С помощта на интелекта и чара си тя обръща способностите му в своя полза. А последствията ще отекват през вековете…
Заплетен трилър, съчетаващ исторически факти и ярки персонажи. Дейли Телеграф
1 ... 143 144 145 146 147 148 149 150 151 ... 189
Перейти на страницу:

През последните трийсет минути препрочиташе точките на мисията относно поемането на регентството от Цъ Си и какво трябва да направи тя, за да получи титлата. Цин бяха безжалостни при преминаването на властта от едни ръце в други; дори най-малката промяна на върха можеше да предизвика огромни катаклизми надолу по стълбицата. Хора умираха по прищявката на един-единствен мъж или жена, печелеха се и се губеха състояния, а истината се преиначаваше в полза на победителя много след като прахта се е уталожила.

Рандъл се заигра разсеяно с таблета си и се замисли дали да не се свърже със службата за сигурност на „Ентърпрайз Корпорейшън“ и да докладва за изчезването на Уилсън. Можеше да е попаднал в катастрофа, особено като се има предвид скоростта, с която караше по онези планински пътища до дома си. Всичко беше възможно. Залозите около мисия Ездра бяха много високи и Рандъл за момент изпита негодувание, че не е абсолютният център на вниманието в този момент. За да се постигне успех, сега всички трябваше да са съсредоточени върху личната му подготовка — а ето че беше съвсем сам.

Престана да си играе с таблета и погледна екрана. Написа „ССЕК“ в полето за набиране и натисна бутона за повикване. Точно в този момент нахълта Уилсън.

— Страшно се радвам, че още си тук! — запъхтяно каза той.

— Надявам се, че си имал наистина основателна причина да… — Рандъл прекъсна обаждането и погледна часовника — закъснееш със седемдесет и четири минути.

— Друже, съжалявам — отвърна Уилсън. — Сутринта беше пълна лудница и просто не успях да се измъкна.

Той придърпа един от столовете за посетители до бюрото и седна. От гърдите му се изтръгна въздишка.

Рандъл остави таблета на бюрото.

— Даваш ли си сметка, че се разтревожих?

— Разбрах те, Рандъл. Съжалявам. — Уилсън погледна пространството над бюрото, където допреди малко беше висял холографският образ. — Е, как минаха симулациите?

— Цъ Си е студена и пресметлива кучка — отвърна Рандъл.

Уилсън се усмихна.

— Великолепна е, нали? Никога не изпуска от поглед целите си.

— И това е нещо, от което можеш да се поучиш — промърмори Рандъл.

— Знам, че си бесен — рече Уилсън. — Но нямах избор. Озовах се в ситуация, която изискваше цялото ми внимание — при това за доброто на всички.

— И каква беше тази ситуация?

— Предпочитам да не казвам, но това не променя факта, че беше нещо, което трябваше да се направи. И сега екипът ни е по-добър.

Искриците в очите на Уилсън странно не съответстваха на четината му и разчорлената коса. Рандъл се зачуди каква ли е тази история.

— Защо се държиш толкова смахнато?

Уилсън пое дълбоко дъх.

— Рандъл, съвсем скоро ще бъдеш изпратен на мисия в миналото, в свят на императори и военачалници, на завоевания и катастрофи. Не бива да се безпокоиш за онова, което става тук. Трябва да бъдеш подготвен максимално добре. Научи всичко, което има за научаване, намираш се в най-добрата си физическа форма. Сега единственото, върху което остава да работиш, е състоянието на ума ти.

— Трябваше да си тук с мен — кисело рече Рандъл.

Уилсън се размърда неспокойно. На лицето му се изписа съмнение относно реакцията, която вижда.

— Трябва да се съсредоточиш върху онова, за което си обучен, и да останеш позитивно настроен.

— Трябваше да си тук — повтори Рандъл и този път в гласа му се долови зла нотка. — Действията ти трябва да са съобразени на първо място със състоянието на моя ум.

Уилсън се наведе напред в стола си.

— Очаквам повече от теб — грубо рече той. — Ако си се чувствал самотен през последния час, само чакай да видиш какво ще е в миналото. Там няма да намериш никаква подкрепа! Ще имаш единствено противници, които ще се страхуват от теб и ще те ненавиждат заради онова, което си, и заради ценната информация, с която разполагаш. А тази информация няма да струва нищо, ако не запазиш дълбоко в душата си непоклатима вяра в онова, което правиш. Ти си Надзирател, Рандъл Чен. Във вените ти трябва да тече ледена вода. Трябва да посрещаш всяко предизвикателство с овладени емоции, хладнокръвие и остър ум. Няма място за щуротии като тази, на която съм свидетел в момента.

1 ... 143 144 145 146 147 148 149 150 151 ... 189
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)