Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
— Усетихме, че идвате. Не бих забравил лицето на човек, който се е опитал да ме отвлече.
— Какво направихте с доктор Ал Мааз? — просъска в ухото и гласът, а острието на кинжала се притисна още по-силно към гърлото й.
Сафиа си даде сметка, че лицето и все още е скрито зад шала и очилата. Бяха я взели за една от жените похитителки. Понеже едва си поемаше дъх от уплаха, тя само вдигна ръка и смъкна шала и очилата си.
Омаха зяпна глуповато, после скочи и изблъска настрани ръката на мъжа, който я държеше.
— Обожемой, Сафи… — Притисна я силно към гърдите си.
Огън избухна в рамото й.
— Омаха, ръката ми!
Той отстъпи назад. Хора наизлязоха през вратите и се показаха на прозорците.
Сафиа погледна зад себе си мъжа с кинжала. Пейнтър. Дори не беше познала гласа му. Оказа се трудно да примири Двете усещания — Пейнтър, когото познаваше, и мъжът, който я беше нападнал току-що. Все още чувстваше острието, притиснато в кожата й, юмрука, извил главата й.
Пейнтър отстъпи крачка назад. Облекчение грееше на лицето му, но в сините му очи имаше и някакво чувство, толкова силно и сурово, че беше трудно да се разчете. Срам и съжаление. Той отклони поглед към хълма в съседство.
Сега мотопеди и бъгита се редяха по хребета му, двигателите им ревяха. Рахим бяха готови да й се притекат на помощ. Облечени и закачулени като Сафиа жени се появиха иззад ъглите на сградите с готови за стрелба пушки.
Кара хукна надолу по склона, размахала ръце.
— Всички назад! — извика силно тя. — Станало е недоразумение, нищо повече.
Омаха поклати глава.
— Тази жена не е нужно да си сваля маската. Командарския и глас бих познал навсякъде.
— Кара! — изуми се Пейнтър. — Как? Омаха се обърна към Сафиа.
— Добре ли си?
— Да — успя да изграчи тя.
Кара стигна до тях. И си смъкна шала.
— Остави я на мира. — Тя им махна с ръка да се отдалечат. — Оставете й малко място да диша.
Омаха се дръпна назад. Кимна към склона. Рахим слизаха предпазливо към селото.
— Кои са приятелките ви? Кара сви рамене.
— Не е лесно да се обясни.
08:22
Насред пустинята
Касандра пристъпи към палатката си, пустинен модел на американската армия, направен така, че да издържа на ветрове със скорост до сто и трийсет километра в час. Беше я подсилила с щит против вятър и пясък откъм подветрената страна.
Хората и също разполагаха с подобна защита. По-големите транспортни камиони бяха спрени така, че да осигуряват някакъв завет.
На входа на палатката Касандра изтръска пясъка от камуфлажната си униформа. Беше с широкопола шапка на главата, стегната здраво покрай ушите, и с шал през лицето. Ветровете връхлитаха на пориви и опъваха въжетата на палатките, които се пълнеха с пясък. Пясъчната буря трещеше като минаващ товарен влак.
Току-що се беше върнала от една последна инспекция, след като се бе уверила, че всички хеликоптери са свалени от камионите. Мъжете вече бяха заложили GPS-маяците, които да фиксират местоположението им чрез орбиталните сателити. Данните вече би трябвало да са на разположение в компютризираната й картографска система.
Касандра разполагаше с два часа преди статичното електричество на пясъчната буря да стане опасно за електрониката и да се наложи да я изключат. Предостатъчно време да прихване информацията от сателита ЛАНДСАТ, когато той се фокусираше върху GPS-маяците. Сателитният радар извличаше образ на дълбочина до двайсет метра под пясъка. Щеше да й покаже какво лежи отдолу. Някакво указание откъде да започнат копаенето. Веднага щом бурята отминеше, отрядът щеше да се хване на работа със земекопните машини. И докато някой се усети, че копаят, те отдавна ще са се изнесли.
Такъв беше планът.
Вътрешността на палатката беше спартанска. Една койка и една огромна раница, тип туристическа. В останалата си част палатката представляваше сателитна комуникационна система от най-добро качество. Другото електронно оборудване още не беше разтоварено.
Отиде при лаптопа и седна на койката. Свърза се с Космическия център в Хюстън и въведе парола, за да получи достъп до данните на ЛАНДСАТ. Информацията трябваше да е прехвърлена преди пет минути. Данните я чакаха. Тя набра командите и стартира изтеглянето им.
Облегна се назад и впери поглед в екрана, който бавно се изпълни с образ от пустинята. Видя камионите си, палатките дори дупката, която бяха изкопали за тоалетна. Образ от повърхността. Чудесно качество.
Следващият образ бе от по-дълбокото сканиране.
Касандра се наведе към екрана.
Повърхността отстъпи, разкривайки по-различен строеж, основната скала под пясъка. Фосил от друго време, запазен в пясъчника. В по-голямата си част теренът беше равен и плосък, само в единия край го пресичаше руслото на старо речно легло. Някога реката се е оттичала в древно езеро, погребано сега под лагера им.