Милост

Това не изглеждаше в стила на Колер, но тази вечер Лиз не се изненадваше от нищо.

Тя въведе Хавършам и още един полицай в къщата и извика Майкъл навън.

Тримата заедно го придружиха до линейката.

— Изглежда, че има счупена ръка и глезен — отбеляза изненадано един лекар. — Бих добавил и едно-две пукнати ребра. Само че май не чувства нищо.

Полицаите гледаха пациента със страхопочитание, сякаш беше някакъв митичен потомък на Джак Изкормвача и Лизи Бордън7. След като Лиз му обеща тържествено, че няма да го отровят, Майкъл склони да му бъде направена инжекция и да превържат раните му, но преди това накара един санитар да си капне антисептик върху ръката, за да докаже, че не е киселина. След това седна в линейката със събрани ръце и сведени очи и се остави да го откарат, без да се сбогува с никого. Когато затваряха вратите, на Лиз й се стори, че си тананика.

След това Оуен, пребит, но в съзнание, също бе откаран.

Също и безжизненото тяло на злощастния млад полицай, чиято кръв бе изтекла до последната капка в патрулната му кола и върху една леха с цинии.

Линейките отпътуваха, след тях и полицейските коли и Лиз и Порша влязоха в кухнята. Лиз погледна сестра си за миг. Може би, замисли се тя, от шок, а може би от зловредно любопитство Порша внезапно започна да й задава въпроси. Въпреки че я гледаше право в очите, Лиз не чу нито един от тях.

И не помоли Порша да ги повтори. Вместо това се усмихна тайнствено, стисна ръката на сестра си и излезе; запъти се сама в синята зора към езерото. Кучето я настигна и заприпка до нея. Когато спряха в края на терасата, близо до торбите, натрупани от двете сестри, то легна в калта. Лиз седна върху дигата и се загледа в металносините води на езерото.

Студеният фронт вече се беше установил над Риджтън и по дърветата започваше да се образува ледена коричка. Милиони отронени листа покриваха земята като люспите на огромно животно. По-късно, ако денят беше слънчев, щяха да заблестят в прекрасни цветове. Лиз загледа счупените клони, разбитите стъкла и откъртените летви от стените на къщата. Природната стихия бе оставила следите си. Ала освен наводнената кола щетите от нея бяха малки. Такива бяха тукашните бури: не причиняваха много вреди, само прекъсваха уличното осветление, обрулваха листата на дърветата, наводняваха дворове и караха добрите граждани да почувстват временно неудобство. Оранжерията например бе видяла няколко свирепи бури и никога досега не беше претърпявала поражения — и дори сега за това се бе наложило един огромен побъркан мъж да се стовари върху покрива й.

Лиз остана така десетина минути. Трепереше, дъхът й излизаше като облачета пара. Сетне тя се изправи. Кучето — също и я погледна в очакване; така, помисли си тя, я подканяше да му даде нещо за ядене. Лиз го почеса по главата и тръгна към къщата през мократа трева. То я последва.