Сянката на Бога
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
Въпреки забраната Ласитър се заема със случая, който го отвежда по целия свят. В хода на разследването той се натъква на мощна организирана сила, която неумолимо пречупва неистовите му усилия да накаже престъпниците. Сериозните му връзки и познанства в различните служби не му помагат особено и той се озовава в ролята на преследвания преследвач.
Кой и защо извършва поредица от абсолютно безсмислени, на пръв поглед, убийства. Ще надхитри ли преследвачите си Джо Ласитър. Пригответе се за шеметно пътуване в дебрите на един напълно непознат свят, в който всичко противоречи на нормалните човешки представи за световен порядък.
За момент Ласитър се изтръгна от спомена и се вгледа в екрана. После пак затвори очи.
Жената му се струва позната, но не може да се сети откъде. Съседка на Кати? Или майка от забавачката? Момченцето е на възрастта на Брендън, с тъмна къдрава коса и смугла кожа. Притеснен е, че не може да си спомни името на жената. Вижда се как се навежда напред: „Срещали ли сме се?“, но тя поклаща глава. „Запознахме се със сестра ви в Европа.“
Изведнъж телевизорът оживя едновременно със звук и образ — предпазният механизъм, свързан с бутона „Пауза“, освободи жената на екрана, която прибра ключа в джоба си, проби си път между опечалените и…
Звукът беше прекалено силен. Ласитър изключи телевизора и се опита да помисли. Тя сигурно му се беше представила на погребението на Кати и Брендън, но той не можеше да си спомни името й. За нищо на света.
Въздъхна, седна обратно на дивана и си отвори бира. Калиста Бейтс, Мари Уилямс, която и да бе… тя и синът й бяха живи през ноември. Но дали още са? И ако да, то къде се намираха?
Появи се Бък с пластмасова купа лед в ръка. Погледна тъмния екран и се зарадва:
— Ей, благодаря, че ме изчака. Наистина…
Довършиха пицата, почти доизпиха бирата и доизгледаха филма. Известно време Ласитър виждаше само лицето й, после обаче действието го погълна и той започна да се смее и да чака Бък да го смушка.
Когато свърши, Ласитър отиде да си вземе душ, а Бък завъртя няколко телефона. Изгледаха новините заедно, после проследиха как „Никс“ размазват „Булетс“. Накрая Бък се надигна:
— Аз — каза той — отивам да нюням. Но съм наблизо, така че, ако има нещо, свиркай.
Свиркай. Уди използваше този израз, което напомни на Ласитър нещо друго… или почти му го напомни. Изпита мъчителното усещане за спомен на границата между съзнанието и подсъзнанието, но покрай него имаше и още нещо. Нещо за истинската самоличност на Калиста — Мари Уилямс. Изведнъж се сети: Ами ако е Грималди? Ако Грималди е направил запитването за кредитната история на Мари Уилямс?
Стана от леглото и отвори куфарчето си. Извади от него папка, отвори я на отчета за Мари Уилямс и погледна страницата:
Запитвания: 10.19.95, „Обединени национални продукти“ (Чикаго).
Чикаго — старата база на Джон Доу.
Без обаждането на Грималди до „Ембаси Суитс“, където бе наел стая, представяйки се за Хуан Гутиерез, самоличността на италианеца така и щеше да си остане загадка. Ласитър погледна датата на запитването и видя, че е направено две седмици преди смъртта на Кати и Брендън.
Което не доказваше, че зад него стои Грималди. В крайна сметка, информационните брокери са за всички — самият той използваше фирма в Маями. И все пак… Ако някой търси Мари Уилямс и единственото, е което разполага, е стар, вече невалиден адрес, кредитната проверка е добра първа стъпка. При повече късмет така може да се научи новият адрес или най-малкото да се разберат номерата на кредитните карти. А с тяхна помощ Грималди можеше да следи придвижванията й… стига, разбира се, тя да не се криеше. А явно тя правеше точно това. Затова и беше забравила за кредитните си карти… което може би й бе спасило живота.
Шофьорът, Пико, се оказа немногословен кубинец, който ги откара в „Ласитър Асошиитс“ за рекордно време, сновейки по заледените улици из центъра с ловкостта, с която Майкъл Джордан се провира към коша на противника.
Бък остана в приемната, притеснявайки Виктория с присъствието си, а Ласитър нареди на отдел „Проучване“ да извършат кредитна проверка на Катлийн Ан Ласитър, „Кезуик Лейн“ 132, Бърк.
В слушалката настъпи моментна тишина, после гласът неуверено попита:
— Това не е ли…
— Да.
— Окей… веднага.
После позвъни на Уди.
По някое време през нощта си бе спомнил какво го бе накарало да се сети за него. Всъщност не беше Уди, а един от братята му… Анди, Гъс… или Оливър.
Семейството на Ник Удбърн — съвипускника на Джо Ласитър в „Сейнт Олбънс“ — бе знаменито. Не по начина, по който бе известно семейството на Ласитър. А заради числеността си.
Децата в него бяха единайсет — седем момичета и четири момчета, — число, толкова необичайно за стандартите на Вашингтон, че където и да отидеха Удбърнови, славата ги съпътстваше. Всички говореха едно и също като мантра: „Имат единайсет деца… а даже не са католици… даже не са католици… даже не са католици!“.