Мотивът

— Значи той я е и издържал — каза Рейвъл.

— Вижте какво е крала — каза той. — Не е имало нужда да я издържа.

— Не мога да повярвам, че данъчните не са надушили нещо.

— Не знам. Тя е поддържала всички суми под десет хиляди долара, както забелязахте.

— Добре, но приходите.

— Може би не е подавала данъчна декларация.

— Играла си е с огъня — поклати глава Рейвъл.

— Тя не е американка. Може би не е разбирала какво прави.

— Може и да не е била американка — посочи младата жена към екрана, — обаче това е истински номер на социална осигуровка.

— Което ме подсеща…

Глицки се обади в кабинета си, но Мелиса беше отишла на обяд. Той остави още едно съобщение и се върна при компютъра.

Накрая след почти два часа — принтирайки страници, обсъждайки с Рейвъл и градейки теории — двамата стигнаха до последното извлечение при затварянето на сметката. В този момент пейджърът на колана му започна да вибрира.

— Това е секретарката ми — каза той, но когато погледна номера, се оказа, че греши. Беше Харди.

Глицки му се обади.

— Замислих се за нещо, което каза тази сутрин — каза Харди. — Нали се сещаш за колата?

— Да, сещам се за колата.

— Все още не знаем къде е.

— Знаем. Някой я е откраднал.

Усети разочарованието му дори по телефона.

— Сигурен ли си?

— Не, стигнах до този извод, защото я няма никъде другаде. Явно някой я е откраднал, а няма кой да я обяви за открадната.

— Значи не е обявена за открадната?

— Боже, Диз, нали току-що ти казах. Накъде биеш?

— Просто питам къде провери.