Параграф 22
- Автор: Хелър Джоузеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Параграф 22». Краткое содержание книги:
Дойде на себе си, както лежеше на пода с разкървавен нос, и усещаше болки в главата — точно същите симптоми, които бе симулирал, откакто постъпи в болницата. Вдигна се страшна глъчка, цялото отделение бе в хаос. Сестра Дъкет бе обляна в сълзи и Йосарян я утешаваше и се извиняваше, седнал до нея на ръба на леглото. Началникът на болницата, полковник, беше разгневен и крещеше на Йосарян, че няма да допусне пациентите му да си позволяват неприлични волности със сестрите.
— Какво искате от него? — попита жаловито Дънбар, както лежеше на пода, потръпвайки от щракащата болка в слепоочията, която усети, щом заговори. — Той не е направил нищо!
— Аз говоря и за вас! — изрева с всичка сила слабият, изпълнен с достойнство полковник. — Вие ще бъдете наказан за постъпката си.
— Какво искате от него? — обади се Йосарян. — Нищо не е направил, освен дето падна на главата си.
— Аз и за вас говоря! — извика полковникът, като се завъртя, за да се нахвърли бясно на Йосарян. — Много ще съжалявате, че сте хванали сестра Дъкет за гърдите.
— Не съм хващал за гърдите сестра Дъкет — каза Йосарян.
— Аз я хванах за гърдите — уточни Дънбар.
— И двамата ли сте побъркани? — извика пискливо докторът, като отстъпи назад побледнял и объркан.
— Да, той наистина е побъркан, докторе — увери го Дънбар. — Всяка нощ сънува, че държи жива риба в ръцете си.
Докторът остана като закован на мястото си, с вид на елегантно изумление и погнуса, и цялото отделение притихна.
— Какво сънува? — запита той.
— Сънува, че държи жива риба в ръцете си.
— Какъв вид риба? — попита докторът строго, обръщайки се към Йосарян.
— Не знам — отговори Йосарян. — Не мога да различа един вид риба от друг.
— В коя ръка я държите?
— Различно — отговори Йосарян.
— Различно, според рибата — добави услужливо Дънбар.
Полковникът се обърна и присвивайки очи, подозрително втренчи поглед в Дънбар.
— Тъй ли? А как така знаете толкова много за сънищата му?
— И аз участвувам в тях — отговори Дънбар, без да се усмихне.
Лицето на полковника почервеня от смущение. Той изгледа свирепо и двамата със студена, непримирима омраза.
— Станете от пода и легнете в леглото си — заповяда той на Дънбар със стиснати устни. — Не желая да чуя нито дума повече за тези сънища нито от един от вас. Имаме в болницата човек, който да слуша такива гадни безсмислици.
— Как мислите вие — внимателно запита майор Сандерсън, деликатният, набит, усмихнат психиатър на болницата, при когото полковникът бе заповядал да изпратят Йосарян, — защо полковник Фередж намира вашия сън за отвратителен?
Йосарян отговори почтително:
— Предполагам, че е поради някое качество на съня или някое качество на полковник Фередж.
— Много добре казано — каза одобрително майор Сандерсън; той носеше скърцащи войнишки обуща и имаше черна като въглен коса, която стърчеше почти право нагоре. — По някаква причина — сподели той — полковник Фередж винаги ми е приличал на чайка. Той, знаете ли, не вярва много в психиатрията.
— Вие не обичате чайките, нали? — запита Йосарян.
— Не, не особено — призна майор Сандерсън с остър, нервен смях и нежно подръпна увисналата си втора брадичка, сякаш тя беше дълга брада. — Намирам, че вашият сън е очарователен и се надявам, че често ще го сънувате, та да можем да продължим да го обсъждаме. Искате ли една цигара? — Той се усмихна, когато Йосарян отказа. — А защо според вас — каза той с вид на човек, комуто тези неща са напълно ясни — изпитвате толкова силно отвращение да приемете цигара от мен?