Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
Хедър залитна към Брандон, усещаше, че всеки миг може да припадне. Ръката, която вдигна, за да дръпне ръкава на мъжа й, трепереше.
— Брандон, моля те — прошепна тя от страх да не би дори от такова разстояние двамата да я чуят. — Моля те… — гласът й секна. Брандон се наведе към нея.
— Какво има, сърчице мое? — Но Луиза и господин Хънт вече се приближаваха към тях.
— Брандон — повтори тя потиснато, — не ми е добре, нека се върнем в ложата.
В същия миг чу гласа на Луиза:
— Ето го! Хедър, искам да ви запозная с моя шивач, господин Хънт.
Беше късно за бягство. Обзе я паника. Така й се искаше да хукне веднага, но не можеше и да помръдне. Беше сякаш вцепенена, луда от страх.
Брандон не загуби време за излишни приказки или престорена любезност.
— Моля да ме извиниш, Луиза, но Хедър има внезапен пристъп на слабост. Радвам се, че се запознах с вас, господин Хънт. Лека вечер.
Миг по-късно вече седяха в ложата си. Той пое нежно двете й треперещи ръце в своите:
— Искаш ли да се приберем? Трепериш, сякаш си видяла привидение.
Тя за малко не се изсмя истерично. Той имаше пълно право, беше срещнала привидение. То беше пристъпило от мрака и я беше уплашило до смърт. Не беше на себе си от неизразимия ужас, че може отново да го види, или че той може да говори с Брандон. Беше толкова страшен човек, или, може би, зло чудовище?
Хедър се притисна към мъжа си. Той я прегърна с една ръка и се опита да я успокои. Завесата се вдигна, но те двамата вече не следяха хода на пиесата. Няколко минути по-късно Брандон каза:
— Хайде, миличко, по-добре е да си вървим. Не бих искал да припаднеш тук.
Той я изведе от ложата във фоайето, а от там пред театъра, където Джеймс ги чакаше с каретата. През цялото пътуване държа крехкото й треперещо тяло в сигурната си прегръдка.
Хедър никога не бе изпитвала по-голям ужас. Застрашен беше смисълът на нейния живот, всичко, което обичаше, което й беше толкова скъпо, от което не искаше никога да се разделя: съпруг и дете. Ако я обвинят в убийство, ще я откъснат безмилостно от тях. В най-добрия случай, ако избегне секирата на палача, ще прекара живота си в затвора. Едва ли щяха да обърнат внимание на това, че тя е била нападната, че е действала в самозащита. Ако Хънт свидетелства срещу нея, никой няма да й повярва. Той беше видял, че тя се качва без съпротива с Уйлям на горния етаж. Господи, а как щеше да го изживее Брандон? О, господи, смили се над мен! — молеше се тя.
Когато пристигнаха, Брандон я занесе на ръце горе в спалнята и я сложи на леглото. Разкопча й роклята, съблече й я през главата, а когато тя вече лежеше гола под чаршафите, наля малко бренди в една чаша и седна до нея на ръба на леглото.
— Изпий това, сладка моя. Ще върне малко розовина на бузите ти.
Тя седна покорно, пое чашата, отпи голяма глътка и веднага съжали. Закашля се, за дави се и реши, че вече се задушава.
Той се засмя тихо и сложи чашата на нощната масичка.
— Трябваше да те предупредя, но си помислих, че помниш как въздейства.
Той извади фуркетите от сложната й фризура и тъмните къдрици се разпиляха като копринен поток по раменете й. Загали това бляскаво великолепие.
— Още в Лондон, на „Бързоходен“ винаги гледах с огромно удоволствие как си четкаш косата. Едва се сдържах да не посегна. Къдриците ти всякога са будили в мен непреодолимо желание да ги погаля. Спомняш ли си още за болестта, Хедър?
Тя кимна, загледана в тесните, силни длани, които си играеха с къдриците й.
— Ти беше много болна, скъпа и аз бдях над теб ден и нощ. Никой освен не биваше да те докосва. Не излязох нито за миг от каютата. Ти беше моя и не исках да ти се случи нещо лошо.
Тя смръщи чело, учудена, че той говори толкова бавно и натъртено.
— Мислиш ли, че сега, когато си станала съдържание на живота ми — продължи той, — сега, когато любовта ни разцъфтя така прекрасно, ще допусна някой да ти причини зло? Хедър, аз ще те браня със зъби и с нокти, с кръвта на сърцето си. Затова довери ми се, ако си в беда. Виждам, мила, че те е страх и съм сигурен, че мога да ти помогна, ако поискаш да ми се довериш. — Той се наведе над нея. — Аз съм много силен, ma petite!
Хедър лежеше с широко отворени очи. Той знаеше нещо, той беше разбрал нещо, но как? Какво знаеше? Кой му го беше казал?
Ръцете й се разтрепериха от страха, който отново се надигна в нея и тя ги закърши, за да не започне цялото й тяло да трепери. Отпусна се върху възглавниците. Брендито не беше помогнало. Какво да му каже? Ами ако се ужаси от това, което е сторила, ако й обърне гръб? Ако не се върне никога в обятията й? Тогава би предпочела да умре.