Класацията
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Класацията». Краткое содержание книги:
Джак Джърмейн има бурно минало, стоманеносини очи, магнетично излъчване и куп неиздадени ръкописи. И амбицията да стане писател. Представяйки се успешно за автор на книгата, той се превръща в любимец на издателите, медиите и публиката. Но парите и славата вървят ръка за ръка с измамата и престъплението. Неусетно Аби се оказва въвлечена във водовъртеж от насилие и смърт — от Сиатъл до Ню Йорк, от Южна Каролина до екзотичните Карибски острови. Убити са нейни приятели, в опасност е собственият й живот. Някой иска да си присвои авторските права. И милионите долари за тях.
Тя увисна на врата му и се помъчи да си поеме дъх. Задушаващият дим бе напоен с противната миризма на горящ мазут.
— Как ме намери? — Това бе единственото, което Морган успя да измисли.
— Открих кораба. По телефонното съобщение. Помниш ли?
Помнеше и още как. Сега въпросът бе какво да прави с нея. Погледна през перилата към горящото езеро, обмисляйки варианти.
— Трябва да бягаме оттук — каза Аби. — Той е горе.
— Кой?
— Джак. Виж какво направи с кораба.
Морган мигом забрави бушуващите пламъци отдолу.
— Права си. — Умът му не го побираше. За една седмица бе допуснал повече грешки, отколкото през целия си живот.
— Той е въоръжен — каза Аби. — Има пистолет, видях го. Може би и снайпер, не знам.
Морган я гледаше с блуждаещи очи. Не беше сигурна, че я чува.
— Мислиш ли, че той е предизвикал взрива? — попита Аби.
— Вероятно. — Морган сякаш се опитваше да осмисли не щата. — Хайде, трябва да побързаме. — Той грубо сграбчи ръката й и я повлече по металната рампа, която минаваше високо над котелното. Притичаха по нея и излязоха през отворена врата. Морган спря и я затвори, за да не бълва топлина. Успя да пусне само едното резе.
В този миг Аби изпищя. Щом се обърна, Спенсър видя Джак. Стоеше на два метра разстояние от тях, в подножието на стълбата. Това бе единственият път за бягство от кораба. Джак бръкна в задния си джоб и извади беретата. Насочи я към Морган.
— Аби, ела насам. — Не изпускаше от очи ръцете на Морган. Стисна пистолета между двете си длани и се прицели в гърдите на Спенсър.
Спенсър се пъхна зад нея и част от главата й попадна на мушката.
Джак се отмести леко, търсейки ъгъла, от който да стреля, ако се наложи. Подеха смъртоносен менует.
— Чуй ме. Махни се от нея.
Аби замръзна.
— Не мърдай. — Морган беше зад нея, стиснал раменете й, сякаш за опора.
— Не разбираш ли? Той се опита да те убие на острова — каза Джак. — Той взриви къщата.
— Свали оръжието, Джак. Няма нужда от него — опита се да го вразуми Аби.
— Ако го сваля, той ще ни убие и двамата — каза Джак.
— Ти си се побъркал, Джак. Трябва ти лекарска помощ. Полицията ще прояви разбиране.
Морган се наведе към ухото й и прошепна:
— Права си, напълно е превъртял.
— Какво ти каза? — Джак размаха пистолета, сякаш искаше да ги раздели.
— Казвам й да запази спокойствие. Не мислиш ли, че е време всички да се махаме оттук? — Морган погледна през перилата. Засега пламъците се ограничаваха в предната част на затвореното пространство. Но металната обшивка скърцаше, разширяваше се. Морган знаеше, че корабът може да се взриви всеки миг. Толкова силно стискаше раменете на Аби, че я заболя.
— Аби, чуй ме, имам доказателство.
Джак свали едната си ръка от дръжката на пистолета и се опита да измъкне листа от плика, но не успя. Горещината, лъхаща от трюмовете, превръщаше всичко в открита пещ.
— Помогни ми. — Джак протегна плика към нея, но тя не помръдна.
— Недей. Не се движи — каза Морган.
— Не го слушай, той се опита да ни убие и двамата — каза Джак.
— Болен човек. — Морган усещаше топлината, която лъхаше от стоманените листове. — Способен е да измисли какво ли не, само и само да приближиш. И тогава ще те убие. Той очисти Тереза и Джоуи, той преряза гърлото на Чарли. На нито една дума не можеш да му вярваш.
В мига, когато очите й срещнаха погледа на Джак, тя разбра. Очите му гледаха умолително, наклонената встрани глава сякаш й казваше: „Ето, виж сама.“ Държеше плика в протегнатата си ръка, но на Аби не й трябваше доказателство. Как знаеше Морган, че гърлото на Чарли е прерязано… освен ако самият той не го бе заклал.
Тя се стегна и той го почувства. Внезапно Морган осъзна изреченото. С едно светкавичен замах измъкна от обувката си ножа за линолеум, чието острие проблесна пред гърлото на Аби. Острият му връх я прободе и изтръгна от плътта й капчица кръв.
— Ако мръднеш, ще я убия. Не се шегувам — викна Морган. — Не исках да се стига дотук, но ти ме принуди. — Караше се на Аби като разгневен баща. Острието опираше в гърлото й. — Не искаше да ме послушаш. Опитах се да те предупредя. Казах ти, че ще ни измами, но ти не ми повярва.
Джак се наведе полека, отмести се едва-едва, прицелвайки се за стрелба.
Морган го видя и се дръпна, извъртайки Аби на прицела му.
— Заклевам ти се, че ще я убия.
— С тази хватка ли закла Чарли? — попита Аби.
— Той дори не заслужаваше такава лека смърт. Нищо не почувства — увери я Морган. — Никаква болка, никакво страдание. А щеше да ти изпие кръвта. Ти си хубава жена, но налиташ на калпави мъже.