Операция „Риба“
- Автор: Копанов Петър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Операция „Риба“». Краткое содержание книги:
Ще допълня тази картина с един по-пресен пример отпреди два века. Става въпрос за чая. След като през 16 век европейците достигнали Индия и Китай, започнали да внасят много стоки оттам. Между стоките бил и чаят. Постепенно той се наложил в цяла Европа като освежителна напитка и през втората половина на 18 век се използвал масово. Само че имало и един „малък“ проблем. Чаят се внасял само от Китай. При това само срещу твърда валута във вид на сребърни кюлчета. Лично императорът определял кога, къде, как и колко да се търгува с европейците. За няколко десетилетия от Европа в Китай били пренесени огромни количества сребро срещу чая. Това да ви напомня нещо?
За да не бъда голословен, ето и сметката: пресметнато е, че за периода от 1571 до 1821 година половината от среброто, което европейците са добили в Америка, е отишло в Китай за закупуване на лусозни стоки — основно чай, но също така и коприна, порцелан, луксозни лакирани предмети… Ето и друга сметка: за същия период Америка е осигурявала 70% от производството на злато и 85% от производството на сребро. Добивът за горния период според различни оценки е между 2739 и 2846 тона злато и между 145 000 и 165 000 тона сребро! Това сребро би стигнало да се построи сребърен мост от Америка до Европа! И половината от същото това сребро отишла в Китай! За чай и други луксозни стоки! Голяма част от среброто се добивала в Мексико, събирала се в Акапулко и оттам заминавала директно за Манила — столицата на Филипините, които били испанско владение до края на XIX век. Оттам това сребро поемало към Китай. И въобще не влизало в Европа! Между другото испанците завладели Филипините най-вече заради удобното им положение като междинна спирка и разпределителен пункт в търговията с Китай.
Резултатът от тези търговски операции бил, че Европейските страни отново — както по времето на Римската империя — имали огромен търговски дефицит в търговията с Китай, който се компенсирал единствено с ограбването на Америка. Най-потърпевша се оказала… Испания. Страната, която произвеждала почти цялото злато и сребро в Америка. Накрая Испания затънала в дългове и изпаднала до равнището на второразредна европейска сила, а към 1821 година загубила и колониите си в Америка!
Накрая дори Великобритания — водещата търговска и военна сила на Европа — била заплашена от финансов и икономически колапс. Британците започнали усилено да търсят изход. И го намерили в… опиума. Започнали да внасят нелегално опиум в Китай — най-много през пристанището на Кантон — срещу сребърни кюлчета. Със същите кюлчета купували чая. Така се оформил търговски триъгълник опиум-сребро-чай и британците успели да си закърпят платежния баланс. Накрая императорът забранил търговията с опиум, която съсипвала народа му. Последвали цели войни, известни като опиумни, в резултат на които Китай се отваря донякъда за Запада, британците получават Хонгконг, а поднебесната империя затъва в хаос. Малко по-късно чаеното растение било откраднато от Китай и чай започнал да се отглежда и в Индия и Цейлон… Аналогията с коприната е съвсем явна, но този път Европа успява да се измъкне, а потърпевшият е Китай.
Накрая неизбежно съпоставих нещата от онова време с днешните. В момента ролята на световни пари играе американският долар. Точно като Римската империя, САЩ имат големи — да не кажа огромни — търговски дефицити с останалия свят. Има обаче и разлики. Най-важната е, че за разлика от златото, доларите сами по себе си са просто хартийки с картинки, които могат да бъдат печатани в неограничени количества. Стига да има кой да ги приема и да дава нещо стойностно срещу тях. Не е зле да напомня, че от 30 години доларът няма златно покритие, така че американците могат да си печатат долари без ограничения в каквито си щат количества. За да не си помисли някой, че се майтапя, ето един цитат по темата: