Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
Тимеон още се мъчеше да се надигне, когато тя изтръгна острието от него и червата му се изсипаха, червени от кръв. Извади й обаче кама, тъй че се наложи да му отсече и ръката. „Това ти е за Джайм“.
— Майчице милостива — изохка дорнецът, кръв блъвна от устата му и рукна от отсечената китка. — Довърши ме. Върни ме в Дорн, кучко проклета!
Тя го направи.
Обърна се. Шагуел беше на колене, замаян, ръката му шареше за боздугана. Успя да се изправи, олюля се — и втори камък се натресе в слепоочието му. Подрик се беше покатерил на срутената стена и стоеше настръхнал сред червения бръшлян, с нов камък в ръката.
— Казах ти, че мога да се бия! — извика й. Шагуел запълзя назад и ревна:
— Предавам се! Недей да убиваш миличкия Шаги. Виж колко съм смешен, не бива да умра!
— Не си по-добър от другите. Крал си, насилвал си и си убивал.
— [???], да, да, няма да отричам… ама съм смешен. Карам мъжете да се смеят.
— И жените да плачат.
— Аз ли съм виновен? Жените нямат чувство за хумор.
Бриен отпусна Клетвопазител.
— Копай гроб. Тук, под язовото дърво. — Посочи с върха на меча.
— Нямам лопата.
— Имаш две ръце. — „Една повече, отколкото оставихте на Джайм“.
— Що да си правим труда? Остави ги на враните.
— Тимеон и Пъг могат да нахранят враните. Дик Чевръстия ще си има гроб. Той беше Краб. Това е родовият му замък.
Земята се беше размекнала от дъжда, но пак отиде целият ден, докато шутът изрови достатъчно дълбок гроб. Нощта вече падаше, когато свърши. Ръцете му бяха кръвясали и подути. Бриен прибра Клетвопазител в ножницата, вдигна Дик Краб и го отнесе при дупката. Лицето му не беше за гледане.
— Съжалявам, че не ти се доверих. Вече не мога.
Докато коленичеше да положи тялото, си помисли: „Сега ще се опита, докато съм с гръб към него“.
Чу хрипливия му дъх миг преди Подрик да й извика. Шагуел бе стиснал ръбест камък. Бриен пък стисна кама.
Една кама почти винаги надвива камък.
Замахна рязко назад и заби стоманата в червата му.
— Смей се! — изръмжа му в очите. Но той само изхленчи. — Смей се! — повтори тя и го стисна за гърлото с едната си ръка, докато с другата въртеше камата в корема му. — Смей се! — Повтаряше го и го повтаряше, — докато ръката й не почервеня до китката и вонята на умиращия шут не я задави. Но Шагуел така и не се засмя. Хлиповете които чу, си бяха само нейни. Като го разбра, хвърли камата настрани и се разтрепери.
Подрик й помогна да смъкнат Дик Чевръстия в дупката. Луната вече изгряваше. Бриен изтупа пръстта от ръцете си и хвърли в гроба два дракона.
— Защо го направихте това, милейди? Сир? — попита Под.
— Това е наградата, която му обещах, ако ми намери шута.
Зад тях се разнесе смях. Бриен издърпа рязко Клетвопазител и се завъртя вихрено. Очакваше да види още Кървави глумци… но беше само Хюл Хънт, седеше на порутената стена.
— Ако в ада има бардаци, тоя нещастник ще ти е благодарен — подвикна рицарят. — Иначе си е чиста загуба на хубаво злато.
— Спазвам си обещанията. Ти какво търсиш тук?
— Лорд Рандил ми нареди да те проследя. Ако по някаква шантава случайност се спънеш в Санса Старк, каза ми да я върна в Девиче езеро. Не бой се, заповядаха ми да не ти правя нещо.
— То пък все едно можеш — изсумтя Бриен.
— Сега какво ще правиш, милейди?
— Ще го заровя.
— За момичето питам. За лейди Санса.
Бриен помисли.
— Отивала е към Речен пад, ако Тимеон ми е казал истината. Някъде по пътя я е пленил Хрътката. Ако го намеря…
— …ще те убие.
— Или аз него — отвърна тя упорито. — Ще ми помогнете ли да заровя бедния Краб, сир?
— Никой истински рицар не би могъл да откаже на такава красавица.
Сир Хюл се смъкна от стената. Тримата заринаха Дик Чевръстия. Луната пълзеше високо в небето. А под земята главите на забравени крале шепнеха тайни.
СЪЗДАТЕЛЯТ НА КРАЛИЦИ
Под изгарящото слънце на Дорн богатството се измерваше колкото в злато, толкова и с вода, тъй че всеки кладенец се пазеше ревностно. Кладенецът в Шандистоун обаче бе пресъхнал преди сто години и пазачите му бяха заминали на някое по-влажно място, изоставили скромната си твърдина с витите й колони и тройни арки. След това бяха допълзели пясъците, за да си вземат своето.
Ариан Мартел пристигна тук с Дрей и Силва тъкмо когато слънцето залязваше, западът се превръщаше в пано от злато и пурпур, а облаците до един засияха тъмночервени. Руините сякаш също сияеха — изпопадалите колони блещукаха в розово, червени сенки пълзяха по напуканите каменни подове и самите пясъци преливаха от златно в оранжево и пурпурно с гаснещата светлина. Гарин бе дошъл няколко часа по-рано, а рицарят с прозвище Тъмната звезда — предния ден.