Пясъчна буря
- Автор: Роллинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
— Усетихме, че идвате. Не бих забравил лицето на човек, който се е опитал да ме отвлече.
— Какво направихте с доктор Ал Мааз? — просъска в ухото и гласът, а острието на кинжала се притисна още по-силно към гърлото й.
Сафиа си даде сметка, че лицето и все още е скрито зад шала и очилата. Бяха я взели за една от жените похитителки. Понеже едва си поемаше дъх от уплаха, тя само вдигна ръка и смъкна шала и очилата си.
Омаха зяпна глуповато, после скочи и изблъска настрани ръката на мъжа, който я държеше.
— Обожемой, Сафи… — Притисна я силно към гърдите си.
Огън избухна в рамото й.
— Омаха, ръката ми!
Той отстъпи назад. Хора наизлязоха през вратите и се показаха на прозорците.
Сафиа погледна зад себе си мъжа с кинжала. Пейнтър. Дори не беше познала гласа му. Оказа се трудно да примири Двете усещания — Пейнтър, когото познаваше, и мъжът, който я беше нападнал току-що. Все още чувстваше острието, притиснато в кожата й, юмрука, извил главата й.
Пейнтър отстъпи крачка назад. Облекчение грееше на лицето му, но в сините му очи имаше и някакво чувство, толкова силно и сурово, че беше трудно да се разчете. Срам и съжаление. Той отклони поглед към хълма в съседство.
Сега мотопеди и бъгита се редяха по хребета му, двигателите им ревяха. Рахим бяха готови да й се притекат на помощ. Облечени и закачулени като Сафиа жени се появиха иззад ъглите на сградите с готови за стрелба пушки.
Кара хукна надолу по склона, размахала ръце.
— Всички назад! — извика силно тя. — Станало е недоразумение, нищо повече.
Омаха поклати глава.
— Тази жена не е нужно да си сваля маската. Командарския и глас бих познал навсякъде.
— Кара! — изуми се Пейнтър. — Как? Омаха се обърна към Сафиа.
— Добре ли си?
— Да — успя да изграчи тя.
Кара стигна до тях. И си смъкна шала.
— Остави я на мира. — Тя им махна с ръка да се отдалечат. — Оставете й малко място да диша.
Омаха се дръпна назад. Кимна към склона. Рахим слизаха предпазливо към селото.
— Кои са приятелките ви? Кара сви рамене.
— Не е лесно да се обясни.
08:22
Насред пустинята
Касандра пристъпи към палатката си, пустинен модел на американската армия, направен така, че да издържа на ветрове със скорост до сто и трийсет километра в час. Беше я подсилила с щит против вятър и пясък откъм подветрената страна.
Хората и също разполагаха с подобна защита. По-големите транспортни камиони бяха спрени така, че да осигуряват някакъв завет.
На входа на палатката Касандра изтръска пясъка от камуфлажната си униформа. Беше с широкопола шапка на главата, стегната здраво покрай ушите, и с шал през лицето. Ветровете връхлитаха на пориви и опъваха въжетата на палатките, които се пълнеха с пясък. Пясъчната буря трещеше като минаващ товарен влак.
Току-що се беше върнала от една последна инспекция, след като се бе уверила, че всички хеликоптери са свалени от камионите. Мъжете вече бяха заложили GPS-маяците, които да фиксират местоположението им чрез орбиталните сателити. Данните вече би трябвало да са на разположение в компютризираната й картографска система.
Касандра разполагаше с два часа преди статичното електричество на пясъчната буря да стане опасно за електрониката и да се наложи да я изключат. Предостатъчно време да прихване информацията от сателита ЛАНДСАТ, когато той се фокусираше върху GPS-маяците. Сателитният радар извличаше образ на дълбочина до двайсет метра под пясъка. Щеше да й покаже какво лежи отдолу. Някакво указание откъде да започнат копаенето. Веднага щом бурята отминеше, отрядът щеше да се хване на работа със земекопните машини. И докато някой се усети, че копаят, те отдавна ще са се изнесли.
Такъв беше планът.
Вътрешността на палатката беше спартанска. Една койка и една огромна раница, тип туристическа. В останалата си част палатката представляваше сателитна комуникационна система от най-добро качество. Другото електронно оборудване още не беше разтоварено.
Отиде при лаптопа и седна на койката. Свърза се с Космическия център в Хюстън и въведе парола, за да получи достъп до данните на ЛАНДСАТ. Информацията трябваше да е прехвърлена преди пет минути. Данните я чакаха. Тя набра командите и стартира изтеглянето им.
Облегна се назад и впери поглед в екрана, който бавно се изпълни с образ от пустинята. Видя камионите си, палатките дори дупката, която бяха изкопали за тоалетна. Образ от повърхността. Чудесно качество.
Следващият образ бе от по-дълбокото сканиране.
Касандра се наведе към екрана.
Повърхността отстъпи, разкривайки по-различен строеж, основната скала под пясъка. Фосил от друго време, запазен в пясъчника. В по-голямата си част теренът беше равен и плосък, само в единия край го пресичаше руслото на старо речно легло. Някога реката се е оттичала в древно езеро, погребано сега под лагера им.