Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Но не можеше да заспи. За пръв път през това пътуване я овладя такова безпокойство, сякаш над нея се беше надвесила някаква неизвестна опасност. Може би за тая тревога допринасяше и нощуването в Ямпол, защото това беше страшно и кърваво място. Баша го знаеше от разказите на мъжа си и пан Заглоба. Тук през време на буната на Хмелницки се е намирала главната сила на подолските главорези, командвани от Бурлай; тук са докарвали пленниците и са ги продавали на източните пазари или умъртвявали с жестока смърт; тук най-сетне през пролетта на 1651 година, по време на многолюден панаир, нахлул брацлавският воевода пан Станислав Лянцкоронски и извършил страхотна сеч, споменът за която още беше пресен по цялото Крайднестрие.
Така че над цялото селище се виеха кървави спомени, още се чернееха тук-таме пепелища, от стените на полусъбореното замъче сякаш надничаха белите лица на изкланите казаци и поляци. Баша беше смела, но се страхуваше от духове, а се говореше, че в самия Ямпол, при устието на Шумиловка и по близките прагове на Днестър всяка полунощ се чували стонове и силен плач, а при лунната светлина водата блестяла червено, сякаш обагрена с кръв. Мисълта за това изпълваше сърцето на Баша с неприятна тревога. Неволно тя се ослушваше дали в нощната тишина няма да чуе плач и стонове всред шума на водата по праговете. Но се чуваше само провлеченото „Внимава-а-ай“ на войниците. Тогава Баша си спомни тихата гостна в Хрептьов, мъжа си, пан Заглоба, дружелюбните лица и на пановете Ненашинец, Мушалски, Мотовидло, Снитко и на другите — и за пръв път почувства, че е далече, много далече от тях, в чужд край, и я обзе такъв копнеж за Хрептьов, че й се доплака.
Заспа едва на разсъмване, но сънува странни сънища. Бурлай, главорези, татари, кървави картини на кланета минаваха през сънливата й глава, а в тия картини непрекъснато виждаше лицето на Азия — но това не беше същият Азия, а сякаш казак, сякаш див татарин, сякаш самият Тухай бей.
На сутринта стана доволна, че нощта и неприятните видения се бяха свършили. Останалия път тя реши да измине на кон, първо, за да се пораздвижи и, второ, за да даде възможност за по-свободен разговор между Азия и Евка, които поради близостта на Рашков навярно трябваше да се посъветват как да съобщят всичко на стария пан Нововейски и да получат съгласието му. Азия обаче й подаде сам стремето, но не седна в шейната при Евка, а отначало отиде при челото на отряда, после яздеше близо до Баша.
Тя веднага забеляза, че пътуват в още по-малък брой, отколкото пристигнаха в Ямпол, затова се обърна към младия татарин и каза:
— Виждам, ваша милост, че и в Ямпол си оставил част от хората си?
— Петдесет конника, както в Могильов — отговори Азия.
— Защо?
Той се усмихна странно; устните му се повдигнаха като на зло куче, което показва зъби — и едва след малко отговори:
— Защото искам тия гарнизони да бъдат в мои ръце и да обезпеча връщането на ваша милост.
— Щом войската се върне от степите, там и без това ще има достатъчно сили?
— Войската няма да се върне толкова скоро.
— Откъде знаеш, ваша милост?
— Защото по-напред ще трябва да се уверят наздраво какво става в стана на Дорош, а това ще им отнеме три, дори четири седмици.
— Щом е така, добре си сторил, като си оставил тия хора.
Пътуваха някое време всред мълчание. Азия току поглеждаше към розовото лице на Баша, полузакрито от вдигнатата яка на кожуха й и от калпачето, а след всеки поглед притваряше очи, сякаш искаше по-добре да отпечата в паметта си прелестния й образ.
— Ти, ваша милост, трябва да поговориш с Евка — каза Баша, като подхвана отново разговора. — Много малко говориш с нея, ваша милост, та чак й става чудно от това. Скоро ще се изправите пред лицето на пан Нововейски. Мене самата ме обзема безпокойство… Би трябвало да си поприказвате какво ще правите.
— Аз бих искал преди всичко да поговоря с ваша милост — отговори Азия със странен глас.
— Тогава защо не започваш, ваша милост?
— Защото чакам пратеник от Рашков… Мислех, че ще го намеря още в Ямпол. Всеки миг го очаквам.
— Какво общо има пратеникът с разговора ни?
— Мисля, че и той вече пристига! — отговори младият татарин, като избягна да отговори.
И се втурна напред, но след малко се върна:
— Не! Не е той! — каза.
В цялата му фигура, в говора, в погледа, в гласа имаше нещо толкова неспокойно и трескаво, че това безпокойство се отрази и върху Баша. Но досега дори най-малко подозрение не се появи в главата й. Безпокойствието на Азия можеше отлично да се обясни с близостта на Рашков и на страшния баща на Евка, но на Баша й беше нещо толкова тежко, сякаш се отнасяше до нейната съдба.